ПЕНСИОНЕРКА                                                      Бабка пенсията взе,                                             разтуптя и се сърце.                                            Три банкноти здраво стиска,                                            чак Берон от болка писка.                                              Закуцуква към пазара.                                           Хляб и кисело млекце.                                           Бързо в къщи се прибира                                           и познайте що намира?                                             Три бележки на вратата,                                           спомен и скова душата.                                           Със треперещи ръце,                                            почна тя да ги чете.                                             Десет, двадесет по две.                                           Най-отдолу –ДДСе.                                           Няма парно и студува,                                           такса трябва да купува.                                             Взима втората бележка.                                           Тръгва там да търси грешка.                                           Месец цял не се е мила,                                           пак вода не е спестила.                                             Третата бележка малка.                                           Малка, ала подредена.                                           Бабката се разтреперва                                           и е силно възмутена.                                             Чак сега това разбира,                                           че за крушчица една,                                           този месец ще я карат                                           да заплаща за заря.                                              Глава вдигна към небето.                                           Със три пръста на сърцето,                                           във очите със сълзи,                                           с глас проплакващ, но дълбок                                           бабката повика Бог.                                             Боже мили, слез вземи ме                                           и във ада отведи ме.                                           Да не мръзна тук сама,                                           Господи – ще ти простя!