Часовникът извъня брутално. Китайска работа. Тиков отвори едното си око и погледна стрелките. Малката долу, голямата горе. Време е.
-Може ли да съм такъв глупак!? Аз вече нямам работа. Я да си поспя. Зави се през глава Тиков. Заспа за ...

 Часовникът извъня брутално. Китайска работа. Тиков отвори едното си око и погледна стрелките. Малката долу, голямата горе. Време е. Облече се и тръгна. Не ползва асансьора за да се разкърши. И колата няма да ползва. Днес и трамвая няма ...

  Някой, някога ми каза да живея без да мразя.
 Но живота е опасен, а и хората различни.
 Има хора честни, но има и двулични.

 Дори заспал, Тиков успя пак да  повика дявола. Сънува, как се разхожда по улицата и изведнъж от някаква тераса се отрони едно парче мазилка и се стовари на Тиковата глава. Не, че е дървена, но удърът си бе сериозен. Тико спря. Погледът ...

                  Часовникът извъня брутално. Китайска работа. Тиков отвори едното си око и погледна стрелките. Малката долу, голямата горе. Време е. Облече се и тръгна. Не ползва асансьора за да се разкърши. И колата няма да ползва за д...

 Коментаторът започна:
   - Драги зрители отново сме на терена. Тук е още по-мръсно, по-гадно и по-тягостно.  Публиката спи непробудно. Двама колеги журналисти минават по секторите и бият камбаната за да ги събудят, но напразно. Вече и ...

 Банкоматът пусна десет банкноти по десет лева, а очите на Тиков блеснаха. Прибра ги със самочувствие в протрития си портфейл и тръгна към касите, ама не на стадиона, а на енергото. Петдесет лева заминаха за един миг.
         - Ако зъб...

  Танцувам валс, обратен валс.
 Едно напред и две назад.
 Не чуден танц, а маскарад.

                                           Бабка пенсията взе,
                                           разтуптя и се сърце.
                                           Три банкноти здраво стиска,

 Отдавна съм умрял. Душата ми отлетя от тялото като ракета и се озова в космоса. Бавно, бавно започна обратния процес. Трябва да се рея и да се въртя около звездите, като все повече ще се доближавам до Земята. Така някой ден душата ми ще...

           Няма време!
     Хей братлета,
     ще отмине още век.

    Защо Българио роди ги?
    Защо закърми ги със хлеб?
    Защо очите не склопи им?