Йеее....е! Аааа........а! Ете така окам цел ден по овците. Така е окал и тате, и на тате татко му, и така до дека се сетиш назад. Ма я веке, че спрем да окам. Па я ли съм най-будала у село. Сите заминаа на некъде и се чува, сите станали ора. Оно и на бай Ставри щерката-Гуна общата, и она замина, па се невърна. Щом и она е успела!?!? Па я ли съм най простио? Чух от тате, кога беше трезвен, че имал брачед у Земеделието в Совию. При него че идем. Наколенки че правим, ама че фанем некоя службица. Може и шефьор да станем на некой големец. Сакам да карам с църни очила църен жип с църни джамове. Ее.....е, де късмет?!             Дойде точнио час. Фърлих гуменяците на дворо и наденах маратонките.Позамих се у легено, избръснах се и като се сресах – левент. Па тая година по жътва че направим двайспет годин. Млад съм, убав съм, па съм и силен – че успеем. У куфаро малко неща сложих. Земах повече сухо. В сухото му е майката – така викаше тате. Направо да си кажем, земах сичкио лев, дека бехме отгладували. Тръгвам. Нема я да съм най-простио.             Много път избих, ама стигнах. Гара Совия. Па она е по голема от наше село два пъти. С кон да я обоколиш не можеш. Маму му е........м, два часа се лутам небо се не види. Въртим се ко заклано пиле около дръвник и на никъде. Пусто не смеем и да питам, да се не изложим. Стисках, стисках, па накрая не издържех и попитах един с бомбе: - Ало, пфю, бе да знаеш на къде е Совия? Тоя ме погледна бърже и още по-бърже ми скрои капата. Добре, че излезна човек. Качи ме на едно стълбище, дека се движи. Сърцето ми се покина до дека се качим горе. Накрая рипнах и стъпих на здраво. Кога се огледах краци ми се огънаше, ченето ми се свлече доземи, а очите, като яйца на очи. Па я толко народ и толко рейс ни съм видел, ни съм съновал.             Нема да ви кажем, как стигнах до Земеделието, щото вие че умрете от смех, а па я от срам.             Убав човек излезна на тате брачеда.Още като ме виде и ме одобри. От такива ора имало нужда Министерството – млади, находчиви и модерни. Убав човек! Некак си ми повдигна самочувствието и чак усетих колко много леб има у мене. Даде ми срок седем дни, да намерим квартира, да си купим кустум и да се приведем у форма.             Найдох квартира право у центъро. Като че е гайда, да е писана. Скупо, скупо, ама кинеш с простотията. Веднага почнах да учим улиците. Сакам, като ме попита некой за некоя улица, не да се червим като селяк, ми да дигнем пръст и да посочим. Ем улиците учим, ем гледам народо. Не знам от кой съм придобил тоя усет, но като видим нещо го помним. Много место има у мойо мозък, оти от малък празен го държим. Ората кога учиа, я по овците оках. Оках, оках, ама вече нече да окам! Видим яз, сичко видим! То не са дреи, то не са прически, то не е чудо! Сичко видех и запаметих. Прибрах се у квартирата, избанях се, облекох се и право у берберницата. Цена четири лева. Бре!? Па я не съм дошел от майната си да се стрижем при най-долнио берберин. Поразпитах тук –таме. Оказа се, че най-добрио бил Капанов. Направо стилист. Още щом застанах пред офисо разбрах, че съм на правилното место. Посрешнаа ме двама- ама ного модерни. Чупиа китки, кършия чупки, мижаха, гледаха. По едно време единио скочи и изока: - Жорж открих визия!!! Жорж също подскочи, каза : - Ох!!! И се фана за устата. А!!!! Па я тоя го познавам. Па, да !!! Па това е Гоьрето педерасино от наше село. Мараба бе Гоьре! Как си? Гоьрето пак подскочи, пак рече ох и побегна като бит педерас по едни стълби. Другио ме подфана подмишка и ме тури на един стол. Кръцна от тук, кръцна от там , нареса ме на лево после на десно, фърли ми един лак и изока: - Божествено!!! Платих двеста и педесе лева с ДДС и си тръгнах. Глей кво нещо. Едно стрижене па кво самочувствие дава. Усетих как ми се забави походката, как ръцете ми избегаа в страни от телото и леко се прегърбих. Това некъде съм го видел и съм го запомнил. Баш сега да имаше некой да ме попита дека е “Алабин”, па я да го погледнем из отгоре, да му посочим с пръст надолу и да му речем: - Па настъпил си го бе селтик.             От “Алабин” скърших по “Витошка”. Минах я целата и повърнах назад. Най-скъпио костум беше у ботико “Минчев стил”. Щом е най-скъп, требва да е най-убав. Точка. Купих го без да се замислим. Тъкмо да манем към едно такси, що да видим ? Гуна! Гуна – общата бе! Седнала пред едно кавене, метнала крак връз крак и заголила кълки до гушата. Абе долових некаква промена, ама си е она.Оно джука ли е като джука, оно цици ли са като цици? С компресор ли ги е духала? Па като знам що е дашна, два пъти и се израдвах . Мараба бе Гуне! Как си? Гуна подскочи и изрева: - Простак!!! Тая па уруспия до Гуна се облещи и рече: - Гери, къв е тоя селянин бе? Веднага усетих, че направих грешка.Шмугнах се у първата прека и право у квартирата. Ако! Па и Гьоре и Гуна не са дошле научени, па я сега ги гледай, то дреи, то обноски, то маниери. Щом съм стъпил на жлътите павета, че се научим. Връщане назад нема. Сбогом село!!! Дръж се Совия!!!

Поздрав!

Само, който вижда това, може да ме разбере.

нецензурен- ще ме разберете защо:

Един влиза в кръчмата и се провиква:
- Всички политици са лай..ари!
От една маса става огромен мъжага и го хваща за яката:
- Да си вземеш думите назад, чуваш ли?
Онзи уплашен заеква:
- Извинявай, братче, не знаех, че си политик.
- Не съм политик. Лай..ар съм!

Поздрави!

Лайнарите ли са виновни за политиците, или политиците за лайнарите? Вече ми се гади от простотия.