Тъкмо си допивам бирата, и пускат "Моя страна". Моя страна, моя България. Вечният Емил Димитров сложил длан на сърцето си и с божествения си глас дарява любовта си на родната страна. Малки паячета се втурват по цялото ми тяло и дори алкохолът не може да притъпи нежния и приятен гъдел. Една сълза в края на едното ми око бе готова да се откъсне и да извърви краткия си път.  Веднага след песента гася телевизора. Всичко, което ще чуя и видя след тази песен, щеше само да омърси пречистената ми вече душа. 
            Бях изпил няколко ракии / не знам точно колко / и три бири / точно три /, затова още щом легнах, върху мен се спусна нежнорозов воал, който ми подари сладък сън.
            Ламба, ламба. Тумба, лумба. Дрън, дрън, пън. Е....е, не може толкова бързо да съмне! Ужас! И трите джиесема се раздрънкаха почти едновременно. Всички ставаме по едно и също време. Затова всеки се е застраховал. Време е. Да....а, време е да се хвърлим в родната действителност. 
             Реда ми за банята е номер три. Да , ама номер едно веднага изрева : - Пак няма вода!Ужас! Е, чак пък ужас.  Нима има нещо ненормално в това да няма вода в шест и трийсет сутринта в моята страна. Хайде бе!?  Поляхме си с тубата минерална вода как на фронте, а останалата скъпоценна течност изляхме в джезвето. Включих котлона, телевизора, а пък жена ми - ютията. Тъкмо нищо не казващите журналисти започнаха да правят реклама на печата и хоп!?!? Стана тъмно, телевизора изгасна и кафето категорично отказа да разнася аромат. Хайде пак крясъци: - Ужас! Ужас! Чак пък ужас? Нима има нещо ненормално в това, да спре тока в шест и тридесет и пет сутринта в моята страна? Хайде бе ! Времето до идването на тока прекарахме без кафе и хардеротични пожелания за майките на управляващите на нашата страна.
              Време е . Тръгваме към асансьора. Лошо! Големият асансьор пак е блокирал. Малкият спира няколко пъти на нашия етаж, ама няма място за нас. Винаги е пълен до край с неизмити смачканяци, като нас. Най-после сме долу!  И ние и съседите ни сме смачкани, рошави и с гурели. Ужас! Е...е, чак пък толкова!? Нима има нещо ненормално в това гражданите на моята страна да изглеждат така рано сутрин? 
                 Тръгвам към колата си - старо Ситроенче"Виза" 1983 година. Бяло. Бяло, ама друг път. Колата ми е залята с мазнина и някаква манджа тип буламач, явно хвърлена от разярен съпруг в знак на протест през прозореца.На тавана пък, пак на моята кола се е пльокнал един прозрачно син плик,пълен с боклуци. Направо полицейска кола със син буркан. Ужас!  Чак пък!? Нима има нещо ненормално в това да се хвърлят боклуци от прозорците и балконите в моята страна ?  Хайде бе! 
                  Да, ама аз съм направо бесен, докато пиша тези редове. Ужас!  Е, чак пък!? Нима има нещо ненормално в това да се пишат такива неща за моята страна? Хайде бе!? 
                   Емо, Емо...о, защо взе със себе си моята страна ?