Днес ставам със страхотно настроение! Ама това никък не е случайно. Абе хора, днес е ден за пенсия! Грабвам дебитната карта и право към най-близкия банкомат. Пъхам картата, изписвам кода и трак, трак, трак - сто лева се показват от тънкия процеп. Това е любимия ми фокус, затова го гледам всеки месец. Портфейла ми най-после започва да изпълнява предназначението си. Тръгвам към пазара. Всички сергии са отрупани със стока. Хайде стига бе! Всичкото циганин, ром и мангасар станало търговец. Всичкото реди стока, пръска с вода и крещи –“ Айде бе чичо, керез на марулите. Гледай, гледай – направо без пари ги давам”. Хайде стига бе! Тия ме правят на сълзи. Тия ми правят буца в гърлото. Направо ми променят историята. Нима вече не се занимават с кражби и са станали почтенни търговци? Хайде стига бе! Оглеждам подозрително стоката – стока, като стока. Бистри капчици роса по доматите, марулите и краставиците им придават направо екзотичен вид. Хайде стига бе! Е как да не си купиш? Стига сме страняли и обиждали тия хора, ето че и те могат. С най-добри чувства си купувам кило домати, две марули и една краставица. Слагат ми ги в пликчета и аз продължавам и доволен и учуден. Не съм изминал и два метра и чувам: “Соске бе бате ката жас на чушките, за тебе на три лева килото ги давам. Земеш ли две кила, на два лева стискаме ръцете”. Хайде стига бе! Ето това е търговец! У дома всички обичаме чушки, защо да не взема повечко? Пък и манго добра цена дава. Премерва ми три килограма и аз продължавам доволен.-“ Ша знаеш, пак при мен ша идваш – крещи след мен цигането”. Погледа ми веднага се спира на отрупана с мандарини сергия. Дебела циганка внимателно подрежда плодовете и приканва купувачите:”Слааадка мандарина давааам” Спирам се. Ами нали за това е пенсията. И ние ядеме мандарини. Питам профилактично: Много ли са сладки? Циганката веднага ми подава четвърт обелена мандарина и се кълне :” На хапни, да видиш - шекер са” ! Е, чак пък да хапна така – няма да стане. Предпочитам направо да си купя килограм. Взимам си пликчето и тръгвам за вкъщи. Има да и разправям на жената, какви чудеса стават по тая земя българска. Прибирам се и гордо оставям покупките на масата. Нека първо да се зарадва на добрата стока, пък после ще и разказвам. Тъкмо сядам на компютъра да му хвърля един белот и чувам крясък от към кухнята. “ Ела да видиш какво си купил. Абе ти очи нямаш ли? Това до някоя кофа ли го намери?   А!? Абе жената на мене ли говори? Отивам да видя!? Леле!!! Хуквам към пазара. Още преди да отворя уста и се почна: Соске бе? Катаджа? Хай хафтеее! Хафтажас? Мекааарас! Жива да не бях!? Хааай!!!.............щот съм циганин!?          Ама и аз! Циганин търговец?Циганин и честност? Хайде стига бе!!!  

Живописен, точен, естествен!
Харесва ми маниера Ви на писане и хирургическата точност при описание на ежедневието!
Какви язви! Нелечими, почти всички!

Радвам се, че ти харесва написаното. Проблема с циганите ме вълнува особено, защото виждам нежеланието им да се интегрират в обществото. Криещи се зад мързела си, обвиняват всички нас за живота си, който те доста харесват. Безгрижен и прост. В това племе е заложено от векове желание за рушене, кражби и измами.

Ние българите нищо не харесваме. Дори и себе си. Управнизире- глупави. Продавачите мангасари. Вие - пенсионер- толкоа млад с цигара в уста с пистолети в рука- да не изпостреляре като американски недоволник невинни хора. , кога смогвате всичко туй да измисляте. Та с Вашия талант можете по 1оо лева на ден хонорар да вземате, Та не се правете на какъвто не сте
Защото едно е да живееш със сто лева на ден, а друго сус 100лева на месец. Шегичка. Но защо не ми е до шеги?!
Тук сте прав за проблемите и че ги поставяте така "по цигански" е приемливо
Не е хубава българската циганска работа и много цигани станахме нали Цецо ?!

вечното българско примирение. Вие никога няма да ме разберете. Вие жестоко сте излъгана.
Аз не се опитвам да променя майка си. Аз искам да науча детето си. За децата ни става въпрос.
А що се отнася до младостта ми - загледайте се в некролозите. Младите хора си отиват, а старите ги изпращат. ЗАЩО ЛИ ???

ПРОЧЕТИ - ЗА МАМА, ЗА ТАТКО И ЗА ТЕБ, КОГАТО...

Добре е, че не ти се налага да живееш с една пенсия.
Смях му е майката.

А колко вида смях има, може да разбере всеки, като посети за час заведенията в Курило или 4-ти км.
Аз лично предпочитам да се смеем на самите себеси и то до време. Чувството за хумор също може да премине в лудост, ако не се преборим с това на което се смеем.