Далече, далече през девет кръстопътя имало десети. Та на тоя, десетия кръстопът живеели едни, дето от сутрин до вечер се кръстели - с вде ръце се кръстели. Не че ще ги чуе Бог, просто си се кръстели и си плюели в пазвите. Кръстани ги наричали,щото много били кръстени. Кой откъде минел ги кръщавал. Накръсти ги, изкръсти ги и си отминава. Кръстаните толкова били вече кръстени, че от кръстене  не се бояли. Глад, студ, мрак и суша ги моряла. Най ги било страх от 240-те разбойника на кръстопътя.  Те кръстените сами си ги избирали, защото винаги били на кръстопът. Ни на ляво, ни на дясно ни на право. Назад не смеели да поглеждат, щото отзад много тояги са отнесли. Тия разбойниците знаели за тоя страх на кръстените и затова им докарали три лами. Дали на ламите да пазят трите благини на земята - водата, светлината и топлината. Разбойниците сложили скромно ръка пък на храната. Страшни били и 240-те разбойника, страшни били и ламите. На кръстенете им треперили гащите и о тедните и от другите. 240-те разбойника ги плашели с ламите, а пък ламите с 240-те разбойника. Глад, студ, мрак и суша тегнели над кръстопътя. Летящите по големите и светли магистрали хвърляли стотинки на кръстовището, но 240-те разбойника веднага ги крадяли и отнасяли в пещерите си. Ламите пък целогодишно виели от глад. Ставали все по-гладни, пък и за други ламчета трабвало да се грижат. И понеже на 240-те разбойника не им пукало за кръстените, ламите все повече затягали крановете на земните блага. Ставало все по тъмно по студено, по сушево и глада бе станал брат на кръстените.
           240-те  разбойника били разбойници с традиции. Професионалисти. Можели да променят цвета си, да се видоизменят,можели дори да изчезват и пак да са до кръстените.Кръстените полудявали. Протягали ръка за помощ към някой син разбойник, а той за миг се превръщал в червен. Поглеждали с надежда към някой жълт, той пък веднага посинявал.  А..ха да прегърнат някой червен и той хоп изчезне. Страшен кръстопът било. 
             Много били кръщавани кръстените, ама насила било. Пък сега тия с традициите и опита ги докарали до положение сами да се кръщават. Излизат си на  правата и светла магистрала кръстените, свалят си гащите, надупват се и срещу няколко стотинки всеки който си пожелае ги кръщава. Други пък за парче хляб продават още непокръстени по магистралата.
              Тия - летящите по магистралата взели, че се ядосали. Извикали 240-те разбойници и им казали : - Абе, разбойници с разбойници малко стотинки ли ви хвърлихме ? Защо тия кръстените продължават да си продават задниците без пари ? Задръстиха вече всички големи магистрали, мостове и подмостови пространства. Я веднага да им подхвърлите по някоя троха и  дА си ги прибирате!  И внимавайте с ламите ни! Добре да се грижите за тях, че те и нас и вас хранят! 
              Разбойниците се направили, че не разбрали. Трите лами ревностно си пазели трите златни ябълки. Кръстените пак се прекръстили и си плюли в пазвите. Защо  плюели, не знам -то по-лошо не можело да стане. 
              Я да си  мълча, че някой разбойник ще ме чуе и ще каже : - МОЖЕ, МОЖЕ !