Няма време         Няма време!       Хей братлета,       ще отмине още век.         Аз превит съм,       и не зная, дали още съм човек.        Той, живота си минава,      и тече, като вода.      А какво ли ще оставим       тук на нашите деца?       Аз превит съм, ти превит си,     със наведени глави.     Хленчим, плачем и ругаем,     а живота си върви.       Тука трябват прави хора,     хора с бляскащи очи.    Трябват ни юмруци здрави,    хора с огнени души.     Трябва някой да изкряска,    може аз, а може ти.    Трябва някой да изтряска,    по дебелите врати.      Трябва тия да ни чуят,   че сме живи, че сме тук.   Трябва и да проумеят,   че превърнати сме в чук.    Нама време!  Ето прав съм.  Силен съм и искам чук.    Искам да се чува трясък.   Искам огън, искам блясък.   И дебелите врати,   да превърна на трески.    Искам нашите деца,  да живеят, като хора.  Тук във своята страна,  тук при майка и баща.   Искам с нас да се гордеят, и със своята земя. Искам химна ни щом чуят  да отронват те сълза .

Този път си надминал себе си!!! Поздрави!

радвам се, че ти харесва.

но време трябва да намерим...
Заредено стихче, мерси!

отделено за децата ни. Такова време не е загубено.