Отиде си най-добрия ми приятел. Господ го прибра по Благовец, щото благ и добър човек беше. Явно много е трябвал на Господ за нещо, щом го прибра без време – на 47 години. Явно само Стефчо може да му помогне, щото прави нещата, както трябва. Пък и Стефчо затова е тръгнал, да не оплеска някой мърляч нещата. Кажеше ли Стефчо „Няма проблеми”, значи всичко ще стане, като по книга. Не можеше ли нещо, ще каже „ Я да не се занимаваме с глупости”.                 Такъв си беше моя приятел. Висок, здрав, прав – сериозен българин. Никога не бързаше пред думите, никога не обиждаше, никога не лъжеше. Затова ми беше приятел, затова и Господ се огледа в него. Нямаше нещо грозно, което да не го възмути, и нищо красиво, пред което да не спре и да не му се полюбува. Ще спре и ще каже - Гледай бе Митов, гледай как го е изваял човека. Браво ! Очите му се пълнят с одобрение и радост. Чак не му се тръгва. Чуе ли пък свестна приказка, ухили се и казва – Слушай, слушай ! Чуй , как без да увърта, с малко приказки , а пък право в целта. А ? Недай си боже да види някой как мърля някоя работа, готов е да го махне и той да вземе да я свърши.                 Такъв човек явно е трябвало на Господ, та го прибра при себе си. Може пък на мен да е завидял за такъв приятел? Може пък азда съм бил недостоен ? Взе си го.                 Сега стоя пред гроба със сълзи на очи. Събрали сме се най-близките. Най-отпред се е изтъпанчил един поп с мазно расо. Нямам думи. Започна да „ пее „ , а на мен сърцето ми се обърна. Толкова пък хич да не може, пък и желание няма!? През цялото време се чешаше където му падне. Крастав ли беше, какво ли !? Страшно ме издразни тоя поп. Малко ми трябваше. Само на поп не съм правил скандал. Калпава работа! Келеш! Гледа да претупа нещата, щото е взел вече парите. Погледа му се рее из гробищата, търсейки ново погребение. Дребна душица под божието расо. Уж облечен като поп, пък като поп не пее. Уж споменава Бога, пък думите му на половина. Търговец не личеше, пък като търговец се пазари. Уж божи човек, пък канона иска да наруши.                 Гледах го, ядосвах се, ама се побоях от Бог. Мен само от Бог ме е страх.                 Със сълзи на очи си спомних оная мъжка песен, която всички запяват след някоя и друга ока вино „ АКО УМРА ИЛ ЗАГИНА, ПОП НЕМОЙ ДА ВИКАТЕ”

той ни е надеждата и утехата.
Лека му пръст на твоят приятел!

И аз имам наблюдения, че поповете хич не са стока...
Изуми ме веднъж следното-оказа се, че на духовниците блаженето по време на пост им е позволено!!!, когато се връщат от път. Идеално условие, което винаги могат да използват...
А за твоя приятел - съболезнования...

го изгонихме от църквата заради коцкарство. Прав е бил оня дето е измислил песента.

Аз пък наскоро останах изумена в най-добрия смисъл от един помен.Хора всякакви, не се 'сърди' заради един или друг на всички...

Аз не се сърдя . Хора всякакви. И при поповете, като при всички. Обърка се тая държава и много време ще трябва за да се подреди. Стефчо имаше един лав, който много обичам и непрекъснато си го повтарям - Както си го направиш, така ще си го ползваш. Бог да го прости !

Бог да прости човека и на мен да прости, че се смях със сълзи от сладкодумното Ви описание за краставия поп.

Да спи спокойно! Не обичам попове!!!

но попа трябва да е изряден, да пее от сърце , да говори с благост и уважение и към бога и към човека. Мисля,че на фона на всичко в държавата ни, това с поповете май е най-малкия проблем. Тя самата църква не знае една ли е, или са две.

трагико-комична, особено опяванията на мъртъвци по селата...тръпки да те побият. Колкото до поповете- всякакви! Да не унифицираме!
Ама като са духовници-духовни да са!

скършайте ги чашите...
на погребението на брата на баба ми, (тя има няколко ама аз само този помня), жена му (не знам на мен каква точно ми се пада) каза така:
- Той се оттърва, да му мислят тез дето остават да теглят.
Тъй че Митов, сипи едно червено вино и за Стефчо и си прецени дали бабето е било право.

Баба ти е права.

В черквата попа пя, каквото пя и се мота около ковчега. Дойде време да му платя. Поканих го да излезем пред храма - да не е вътре. "Ааа, давай, давай! 50 лева!" - отговори той, като явно бързаше. Дадхо му ги. Пред олтара. Отгоре гледаха и Бог, и Света Богородица и още сумата ти светии с благи очи. Не се случи нищо. Не падна гръм върху попа, даже цицинка не му се появи.
За това не се плаша и от бог. Страшно е човек да остане сам.

за себе си знам и утехата от поезията. Записвам ти това стихотворение от Борис Христов...
Замислих се - дано има кой да каже някога и за нас такива хубави думи, с каквито ти говориш за своя приятел, защото май само думите надживяват времето...

ЕСЕНЕН ДЪЖД

Тъй тихо боледува камъкът на хълма
и в прашката на вятъра дървото лудо,
и стръкчето на своето краченце тъмно...
Тъй тихо боледуват още толкова неща, та чувам -

по улиците криви как влече нозете
процесия нестройна от старици бели.
И черквата варосана на хоризонта свети
като захвърлена в тревата челюст.

Човекът сигурно не е оставил нищо,
щом неговата смърт тръби не възвестяват,
щом не припада бедната съпруга с писък,
щом дъжд вали и близките ругаят.

Той цял живот е писал името си кратко,
за да се вижда, да личи добре. Но ето
листът изведнъж полита от стената,
завърта се за миг и тръгва към небето -

възлиза над дома, почервенял от свещи,
минава на дърветата през скъсаната цедка
и бавно се изкачва името човешко
по тъничката стълба на дъждеца.

човек винаги оставя нещо, но дано да е добро.

Във всяко стадо си има мърша! Виждала съм такива попове, дребни душици. Мислят си, че като са близо до Бог, по лесно ще им бъде простено. А дали?
:)

ne

Моите съболезнования за твоя приятел! Определено Бог не ти е завидял, но мисля за добро си го е прибрал. Един ден ще разберем! Вярно само вярата в Господа ни остава.

Аз честно казано в многото си търсене и ходене до православната църква така и много не успях да открия, а и внимание не ми се обърна, та слава на Господа, че и други клонове на християнството има, та да не загина завлечена от някой религиозен култ. Но пък знаеш ли, преди малко повече от година Бог ме заведе в един православен храм, където "попа" беше наистина Божи човек и Божието присъствие беше там. Беше наистина невероятно как Бог ме смири и ми показа, че и сред онези, които са се поразвратили все още има и посветени на Бога водачи (разбирай "попове" :))

И тъй, съжалявам за приятелят ти. Тъжно е, когато губим близки хора, но ни остава надеждата в Бога, че един ден ще ги видим в рая и за вечноста заедно с тях ще бъдем в Божието присъствие.

А за ninaantonova - ако ми позволиш и на мен коментар - ами те само си мислят, че са близо до Бога, дори напротив - Библията пише, че по-тежко ще бъдат съдени, защото не са показали правия път, а са били слепци, които са водили хората в смърт и на желаещите да влязат в Божието царство са пречели. Тъй че те са по-скоро за съжаление и окайване!

На 26 години си, а си с промит мозък. Виждам, че си имаш семейство, мисли за него. Носи господ в себе си, но по скромно - другото е болест. Християнството носи в душата си и не го бъркай с българската църква.

Бог да го прости Стефчо !Приеми съболезнованията ми ! Такъв приятел трудно се намира , а още по-трудно се заменя !
"И Бог създаде човека по свой образ и подобие ..."
Съвсем сигурно е , че Стефчо е бил това подобие !
А и Бог го извикал при себе си на Благовещение !
На този ден Бог вика само праведните и любимците си !
А за попа ...

а за попа....