Прочетен: 3041 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2015 10:20
Отдавна съм умрял. Душата ми отлетя от тялото като ракета и се озова в космоса. Бавно, бавно започна обратния процес. Трябва да се рея и да се въртя около звездите, като все повече ще се доближавам до земята. Така някой ден душата ми ще влезе в тялото на някое новородено бебе. За добро или за лошо.
Вече ясно се вижда земята. Интересно!? Станала е доста по-синя. Океаните и моретата са залели огромни части от сушата. Преди години всички знаехме, че това може да се случи, но не направихме нищо. По- голям процент от хората на земята живееха с девиза: - след мен потоп- важно е сега да съм добре. Все повече душата ми се доближава до земята и все повече се разгаря любопитството ми.
Искам да разбера, как живее детето ми. Търся с поглед контурите на България. Оглежадам се за Черното море. Сигурен съм, че не може да не забележа зеления безкрай на Родопите. Нищо не виждам. Летя, взирам се и изведнъж – ДА! Морето, Стара планина – това е! Добре е, че съм само душа. Ако имах и сърце, щеше да се пръсне. От българските гори бяха останали само грозни и изгнили пънове. Родината ми с форма на зелен лъв се бе превърнала в лунен пейзаж. Все повече започвам да се притеснявам за детето си. Преди години знаехме, че това може да се случи, но по-важно беше собственото ни добруване. Повечето българи живееха, като за последно. Никой не искаше да знае, какво ще е след него- рай или потоп. След мен и потоп!
Продължавам да се спускам. Ето я София! Голяма е! Граничи с Пловдив, Русе, Сандански, а на запад е опряла до сръбската граница. Търся с поглед храма „Александър Невски” – най-високата точка на София. Няма го!!! Добре, че съм само душа. Ето я джамията! Спускам се. Ужас! Добре е че съм само душа. Цялото гъмжило от хора на улицата е съставено от турци, цигани и китайци. Не чувам и дума на майчиния си език. Ужас! Всички знаехме че това ще се случи. Всички виждахме как циганите и турците се множат като зайци и заливат държавата ни. За китайците предупреждаваше още Нострадамус. А тогава ние какво? А? След нас потоп. Добре че съм само душа!
Къде е детето ми?
Проверих всяко кътче. Проверих цялата смрад. Няма го! Избягало е милото някъде по света. Къде ще го намеря сега? Добре, че съм само душа!
Докато търсех открих двама българи. Мъж и жена. Правеха секс върху купчина тор. Казвам секс, защото от любов се раждат деца, а около тях бе осеяно с презервативи. И те живеят за днес. Съществуват върху купчина тор, единственото място останало за българи. Така беше и преди. Държавата се скапваше пред очите ни, старите измираха, младите бягаха, а ние останалите мислехме само за себе си и сеехме презервативи. Страшно е! Добре, че съм…Не, аз съм неспокойна душа. Ще летя докато не открия детето си. Нямах спокойствие на Земята, сега нямам спокойствие и на небето. Защото…
Поздарви и дано успеем да променим себе си, семействата си, близките си - така ще променим онова, което обичаме и за което копнее сърцето ни - любов и мир, свобода, истина!
Слънчеви дни!
Тежко и горко на доживелите 2098 -ма.
Останаха ли доблестни мъже в тази държава...
