“Ние сме на всеки километър, от тук до края на света”! Тая мисъл ме преследва денонощно. Седим си ние на четвъртия километър и ни назад, ни напред. Живота си върви, тия са навсякъде, а ние се блъскаме хаотично и мислим, че живеем. Грозен феодализъм изпълва границите на държавата и бавно прелива към знайни и незнайни острови и полуострови. За нас е оставено само свещенното право да играем просташки игри и да пускаме есемеси с ДДС, което изчезва на някой километър и се превръща в част от магистралата по която ние никога няма да минем. Ние винаги ще останем там – на четвъртия километър, здраво валирани от тежките валяци и газени ежедневно от луксозните автомобили. Те са навсякъде. Виждаш ги по телевизията как ти махат приветливо. После ги виждаш в парламента, полузаспали или с вестник в ръка. Събуждат се само когато трябва да гласуват. Те не знаят точно какво, но в този момент дори индийската Шива навежда засрамена глава. В момента в който излезе някоя мръсотия за тях и хоп, виждаш ги на опашката за европейския парламент. Най-пошлите ги изпращат като посланници. Посланници на лакомията, алкохолизъма и грозната простотия. За нас е отреден един ,единствен километър. Всичко останало е за тях. За двеста и четирсет депутата, над двадесет партии, над петнадесет масонски ложи. За техните баджанаци, любовници, родени и неродени внуци и правнуци. За нас е останало само правото да работим без пари и да гледаме сапунки, които карат телевизорите да центрофугират. Докато те харчат стотици хиляди за прашки и вратовръзки, сътворени от елитните европейски педераси, ние се редим на опашки за дрехи втора употреба и после гордо стъпваме с оригиналната емблема на задника си. Докато те профучават край нас с  автомобили и джипове, за които и германците още не знаят, че са произвели, ние гордо подаваме лакът от прозореца на някоя петнадесет годишна западна трошка. Те са навсякъде. По цял ден кръстосват улиците край нас. Когато отворим пощите си установяваме, че са ни изпратили любезни съобщения, в които ни напомнят, че им дължим. Други пък ни приканват да посетим техните магазини и ни съблазняват с промоции. Вечер отваряме кутии, гласуваме, обаждаме им се по телефона изкушени от тефлонови тигани, печки и тридневни почивки за двама. И всичко това с ДДС изписано с невидими букви и числа в най-долния, най-десен ъгъл на телевизора произведен незнайно къде и с марка, която е чужда за целия свят, освен за нас. За нас производствата са специални. Хляб от четирсет стотинки, сирене от два и четирсет, салам от четири лева, луканка от четиринайсет. Дори за да не се объркваме всичко е надписано – Народни кремвирши, народен салам, народна кайма и други народни деликатеси, които помагат за интензивното изтегляне от търговската мрежа на прословутата народна еднопластова тоалетна хартия. Тя е хит сред народа, защото винаги по-дългия пръст я перфорира и ползвателя и остава с пръст в гъз, както е казал народа. А той – народа, седи си на четвърти километър и чака. Чака някой от на всеки километър да му помогне, да го изслуша, да му даде работа, макар и за същите пари, но да има карта за автобуса и някой друг купон за храна. Готов е дори да не го осигуряват, но да вземе някой лев от горе, за да избута месеца. Абе кой от четвърти километър мисли, че ще умре от старост? Умират само старците. Забравени накрая на четвъртия километър, потънали в спомени за доброто старо време. Времето през което спокойно изминаха тези хиляда метра – от началото до края на четвъртия километър.             А според тези от на всеки километър живота е невероятно прост. Плащаш си сметките, данъците, застраховаш се, пълниш резервоара с бензин, правиш една резервация, купуваш си винетка и газ. Пълна заблуда.             След като изминеш четвъртия километър отбиваш в първата пряка и стигаш до най-близкото гробище. До твоя край на света.  



                                                    





  

Всичко това ще се промени само когато ни ядоса, разгневи, разяри достатъчно. Явно сега ни е малко :(

Вече съм бесен. Повече наглост, едва ли ще се народи. Не изригнем ли скоро - ни чака бялата стая. Тя отдавна вече е пожълтяла, но все още е на 4-ти километър. Ядосай се бе ядосан!

Аз съм достатъчно бесен, за да не позволявам на нито един чиновник и др.под. да ме прави на идиот. Критичната маса ядосани и бесни как ще я стигнем?

Малко по малко ще се натрупа....хората проглеждат...

Ами вече сме трима. Аз познавам още трийсетина, ти познаваш още толкова, включваме и хората на Готик , изчакваме и останалите да се включат. После слагаме гуменките и драскаме клечката. Така стана и преди време, но народа се обезвери, защото остана излъган. Сега все по-трудно ще се лъжем.

Тук прибави и пората на славунчо и турбото, които напуснаха, но са истински българи. Също така валсодар. Всеки от техните хора познава още....и ето така.....

не забравяй себе си и твоите хора. Ставаме все повече. Току що прочетох чудесен пост на Калбото. Нека прибавим и него и неговите хора. Май наистина започваме да ставаме ХОРА. Аз се радвам. Поздравявам теб и всички, които мислят като нас.

Чудесен пост.Наистина е време е за справедливост.

Наистина време за справедливост. Ако не за нас, да направим поне нещо за децата си. Поздрав!

Бой носиш ли? :)
Така като гледам, без това няма да мине :(

Ами....събират се стотина-двеста човека....
Трябват поне десетина хиляди във всеки голям град и стотина хиляди в София...тогава вече може да се "драска клечката". При това тези хиляди трябва под гняв и бяс да не разбират чупене на витрини, обръщане на коли и т.н.

то и малко бой ще ни трябва, защото си го заслужаваме. Наистина обаче трябва да започват протести, които всички ние трябва да подкрепяме. Няма значение кой ще започне, важно е да се превърне в масов граждански протест срещу такова управление. Най-лошото е, че досега няма свалено демократично избрано правителство с демократични средства. Но тук при нас ще се случи. Ние винаги сме по-различни.

....прегледах ти всички статии, всичките са хулещи. Българина много обича да се оплаква, ама нищо не прави. За голям българин ли се мислиш, че пускаш статии на недоволство в интернет, всички се оплакват в интернет форуми и блогове, файда няма. Така е било, така и ще бъде за съжаление. Голям си патриот, че пишеш във форумите. За да разчитаме на нещо, сами трябва да си го направим, а именно, да излезем по улиците. Да покажем истинското си недоволство по улиците. Да счупим джамците на парламента, че поне малко да се стреснат онези вътре. Да направим един митинг от 100 000 човека пред парламента, че да се наакат онези, а не да пишем във форумите. И аз съм се оплаквал в интернет, ти се оплакваш, всички се оплакват по форумите. И за к'во? Трябва да излезем!!!

Ти можеш да видиш, какво съм написал, но не можеш да знаеш какво съм направил. След като си прочел всичко, знай, че по всичките теми съм направил по нещо. И понеже е дълго за обяснение, ще ти кажа само едно - АЗ магарето си в калта не го оставям. Човек първо трябва да узрее сам в битките с малките неща. Трябва да има много малки победи за да е готов за голямата битка. Аз съм готов, защото съм побеждавал. Остава много хора да се почувстват толкова силни и тогава нищо няма да ги спре. Съгласен съм,че трябва да излезем на улицата, но ти подготвен ли си ? Аз съм готов.