Тъкмо си допивам бирата, и пускат "Моя страна". Моя страна, моя България. Вечният Емил Димитров сложил длан на сърцето си и с божествения си глас дарява любовта си на родната страна. Малки паячета се втурват по цялото ми тяло и дори алкохолът не може да притъпи нежния и приятен гъдел. Една сълза в края на едното ми око бе готова да се откъсне и да извърви краткия си път.  Веднага след песента гася телевизора. Всичко, което ще чуя и видя след тази песен, щеше само да омърси пречистената ми вече душа. 
            Бях изпил няколко ракии / не знам точно колко / и три бири / точно три /, затова още щом легнах, върху мен се спусна нежнорозов воал, който ми подари сладък сън.
            Ламба, ламба. Тумба, лумба. Дрън, дрън, пън. Е....е, не може толкова бързо да съмне! Ужас! И трите джиесема се раздрънкаха почти едновременно. Всички ставаме по едно и също време. Затова всеки се е застраховал. Време е. Да....а, време е да се хвърлим в родната действителност. 
             Реда ми за банята е номер три. Да , ама номер едно веднага изрева : - Пак няма вода!Ужас! Е, чак пък ужас.  Нима има нещо ненормално в това да няма вода в шест и трийсет сутринта в моята страна. Хайде бе!?  Поляхме си с тубата минерална вода как на фронте, а останалата скъпоценна течност изляхме в джезвето. Включих котлона, телевизора, а пък жена ми - ютията. Тъкмо нищо не казващите журналисти започнаха да правят реклама на печата и хоп!?!? Стана тъмно, телевизора изгасна и кафето категорично отказа да разнася аромат. Хайде пак крясъци: - Ужас! Ужас! Чак пък ужас? Нима има нещо ненормално в това, да спре тока в шест и тридесет и пет сутринта в моята страна? Хайде бе ! Времето до идването на тока прекарахме без кафе и хардеротични пожелания за майките на управляващите на нашата страна.
              Време е . Тръгваме към асансьора. Лошо! Големият асансьор пак е блокирал. Малкият спира няколко пъти на нашия етаж, ама няма място за нас. Винаги е пълен до край с неизмити смачканяци, като нас. Най-после сме долу!  И ние и съседите ни сме смачкани, рошави и с гурели. Ужас! Е...е, чак пък толкова!? Нима има нещо ненормално в това гражданите на моята страна да изглеждат така рано сутрин? 
                 Тръгвам към колата си - старо Ситроенче"Виза" 1983 година. Бяло. Бяло, ама друг път. Колата ми е залята с мазнина и някаква манджа тип буламач, явно хвърлена от разярен съпруг в знак на протест през прозореца.На тавана пък, пак на моята кола се е пльокнал един прозрачно син плик,пълен с боклуци. Направо полицейска кола със син буркан. Ужас!  Чак пък!? Нима има нещо ненормално в това да се хвърлят боклуци от прозорците и балконите в моята страна ?  Хайде бе! 
                  Да, ама аз съм направо бесен, докато пиша тези редове. Ужас!  Е, чак пък!? Нима има нещо ненормално в това да се пишат такива неща за моята страна? Хайде бе!? 
                   Емо, Емо...о, защо взе със себе си моята страна ?
            

След нея думите, събитията, ежедневието ... могат само да ни натъжават.

все нормални неща се случват в страната ни :),

и.. хубав ден!

за съжаление не е само песента ,а и водата ,тока ,простотията на хората изхвърлили боклука през прозореца върху твоята кола....,родна мила картинка,описал си я перфектно , но пей сърце.Пусни си пак песента ...

А не сте ли намирали използвани презервативи,защото аз -съм. Тъмнината в настроението идва от моралния упадък,от духовната нищета ит.н....

Смея се и осъзнавам, че това е болен смях!! Ужас!! Ама чак пък ужас... Най-нормално в нашата страна е да се смеем, за да не заплачем, на такова нашенско си мило ежедневие!!
Поздрави за постинга! :))

можем да открием комичното в най-гадното. Може обаче да е за добро. Не знам. Другите народи, на дали ще реагират с усмивка на това. Ние обаче, можем да се посмеем. :))))))))))))))

Ами сега почвай с жалбите. Тъкво ще четем с интерес. Срещу ВиК, Енергото. Срещу комшията изхвърлил боклука. Тук ще е интересно. Ще има разследване! Нали се предвижда глобата да е 5000 лв! Цяла пиеса може да се напише по този сюжет.

Смея се...плача...и правя разлика между страна и държава.....

Аз също обичам страната си. Държавата ни мирише,щото не я метеме навреме.

Роман може да се напише. Само,че след време ще го забранят,защото ще депресира читателите и ще стои в основата на хиляди самоубийства.

щото аз обичам да има нещо оптимистично.

Това ми хареса. Значи аз направо си живея в еротика.Ако знаеш само как ги псувам?! Сигурно ги сърбят задниците. :))))))))))))))))

аз също я слушах песента и същите мисли ми минаха през главата, може би в малко по-различен ред.

няма значение реда, важно е, че изпитваме патриотични чувства. Поздрав! Поздрав и за хубавата ни страна. Поздрав и за Емил Димитров.

Тъжно е, че е така!
"Моя страна, моя България!"
Сън ли си или те има?

Но живеем в сън - кошмар. Лошото е ,че не е и сън, а действителност -ежедневие. Кошмарен живот.

Ужас !!!

:)))

puska6 televizora , na u6e ti pee 6aban 6auli4 , sipva6 si edna 6liokavica i se razme4tava6 za biv6a ugoslaviq . bah ti groznata srbo-maimunska kartinka .