Баба ми, Бог да я прости, казваше: - На кръстопът чедо, човек спира па се помоли на Господ да му посочи по- добрия път. 
               Сега ние на кръстопътя му викаме кръстовище. Пак спираме, пак се кръстим, ама молим всевишния живи да преминем до отсрещния тротоар. На някои Господ помага, на други не. Знаете как е, и той си почива.
               Кръстовището се споменава и в ЗДП  / Закона за движение по пътищата/. Та в този закон се забранява паркирането в зоната на кръстовището, както и товаро-разтоварни дейности. Но това е само закон. Кой в тази държава спазва законите? Никой! Българите сме над закона, а управляващите са богове.
              В същия този ЗДП се регулира със закони и правила преминаването и спирането в зоната на бензиностанциите. Ама това е само закон. А  законите............? Никой!
              То и за строеж на бензиностанции в населена зона има Закон, ама много важно. Закон!?
               За тротоарите ?  Ползват се само от тези, завършили Тротоарно право с отличен.
                Никой не спазва Законите. Дори пред храма на Темида върлува беззаконие. 

              Та май баба ми ще излезе права. Ние сме на един кръстопът. Ние не върваме в Бог, и сме избрали най-лошия път. Нашето голямо АЗ, ще ни изяде главата накрая.


              Това е кръстовището на ул. "Цар Симеон"  и бул. "Димитър Петков" в София.