Изведнъж сирени, клаксони и сини лампи. Тиков се опитва да се изнесе към банкета ама е трудно и тежко. Сирените реват и още повече го травмират. Най-после успя да напряви път и два огромни черни „Мерцедеса“ със сини лампи профучаха край него. Тиков ги изгледа и се провикна след тях:
-А ще ви се невиди и на вас! Какво сте се разбързали ?- Пак бързате да вдигнете цените на нещо!- Ще му се невиди!- Мамка ви! Махаше с ръце Тико и показваше мръсни знаци след прелитащите автомобили.
-Добър ден господине! Документите, ако обичате! Появиха се от към гърба му двама полицаи. Тиков се стресна и се помоли на ум да не са го чули и видели. Подаде документите на куките и присви уши, като зайче.
-Вие защо не осигурихте предимство на коли с пуснати сирени и сини лампи? Попита строго полицаят.
-Ама аз исках, ама колата ми нали виждате тоооо..! Заоправдава се Тиков.
-Абе все някой ви е виновен на вас! - Ще ви съставя акт за отнемане на предимство. – А! Какво е това бе? Как ти е фамилията?
-Тик,Тик,Тик,Тик...! Блокира Тиков.
-Аааа, не! Часовника ти не ми трябва! Аз да не съм Бароков? Двайсет кинта и те пускам. Ако искаш! Каза убедително полицаят и започна да се чеше с химикалката по слепоочието.
-Ама аз имам само двайсет. Вдига рамене нарушителят.
-Е нали толкова искам бе! Аз не съм лаком! Нали и ти си човек. Хайде! Подкани го пазителят на закона. Тиков погледна за последен път банкнотата от двадесет лева и я подаде с огромно нежелание. Пътят до бензиностанцията отпадна. Ще бута „Тикото“ до дома си. С буца в гърлото, болка в църцето и обида в душата си Тико достигна крайната си цел.
Поне нямаше да тикаш "Тикото" 3 км.!
Радвам се, че ти е харесало написаното.
Поне нямаше да тикаш "Тикото" 3 км.!
Благодаря за коментара. Не разбрах дали ти хареса.
Поне нямаше да тикаш "Тикото" 3 км.!
Чакай продължение, както обещах Катя