Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2009 22:15 - Как се влюбих в Буковски
Автор: brumbrumm Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16660 Коментари: 12 Гласове:
2

Последна промяна: 05.07.2009 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Вчера ми направиха най-милата изненада за седмицата. След изпита си по история на журналистиката най-красивото момче в радиус от няколко милиарда светлинни километра ми подари книга, която не знаех, че съществува в превод на български. ,,Любовта е куче от Ада`` е сборник с поезия, директно изваден топъл от душевната фурна на Чарлз Буковски. Срещата с Буковски винаги е запомняща се. А дали е приятна или не зависи от готовността ни да ни бият с тежък и мокър парцал прямота през лицето. Мина повече от година, откакто в съзнанието ми се появи опозицията поза-проза, силно повлияна от Factotum на американската жива легенда. Бях потресена как човек, който умее да създава брутално красива поезия, може да рисува и брутални кенефни истории върху лист хартия. ,,Любовта е куче от Ада`` не показва нова страна от лицето на Буковски. По-скоро добавя нови щрихи към него, които гордо допълват старите. Но през арогантността, пошлостта и вулгарността на Буковски прозират толкова много самота, болка и искреност, че няма как да не го заобичаш. Бърза биографична справка показва, че писателят винаги е водил живота, който основният персонаж на романите му Хенри Чинаски води. Хенри пие Буковски пие. Хенри повръща в мизерен кенеф в запуснат бардак, Буковски има махмурлук и няма пари на сутринта. Винаги ми се е струвало, че надничам в личното пространство на писателите и поетите, когато те влагат в произведенията си голяма доза от онова, което са преживели. Заради това, когато прочетох A smile to remember, ми стана жал за детето Буковски.


Имахме златни рибки и те обикаляха в кръг наоколо
в купата на масата близо до тежките завеси
закриващи картината през прозореца и
майка ми, вечно усмихната, искаше всички
да бъдат щастливи, ,,бъди щастлив, Хенри!``
и беше права : по-добре е да си щастлив
ако можеш
но баща ми продължи да я пребива няколко пъти седмично
  докато
високата му 6 фута външна обвивка се изпълваше с ярост защото той не можеше да  разбере какво го връхлиташе вътрешно

майка ми, бедната рибка,
искаше щастие, пребивана два или три пъти
седмично, ми казваше, ,,Хенри, усмихни се,
защо никога не се усмихваш?``

и след това тя се усмихваше, за да ми покаже как, и това беше
най-тъжната усмивка, която някога бях виждал.

един ден златните рибки умряха, всичките пет,
изплуваха над водата, с обърнати коремчета и все още
отворени очи
и когато баща ми се прибра ги хвърли на котката
там на пода в кухнята и гледахме
как майка ми се усмихва.




А когато прочетох долните редове, се изпълних с възхищение към човека Буковски



ХВЪРЛЯЙ ЗАРА


ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крата,
това може да доведе до загуба на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загуба на ума ;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре и докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели,
подарък ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издържливост,
за това - точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.

ако ще се опитваш, влизай вътре и докрай,
няма никакво чувство като това.
ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с твоя пламък.

направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.



НА АЛ -

не се притеснявай от непризнанието, приятел,
аз също съм бил отхвърлян преди.

понякога човек прави грешката да избере погрешното стихотворение,
по-често моя грешка е била да го напиша.

но аз обичам да имам фаворит
във всяка гонка, даже когато
шансовете на коня ми да спечели са
30 към 1.

все по-често започвам да мисля за смъртта,

за старческото оглупяване,

патериците,

удобните кресла,

писането на малоумна поезия
с капеща писалка.

за онзи ден, в който младите девойки
с усти като баракуди,
с тела като лимонени дървета,
с тела като облаци,
с тела като проблясъци от светкавица,
престанат да тропат на вратата ми.

не се притеснявай от непризнанието, приятел.

изпушил съм 25 цигари тази вечер,
а за бирата сам се сещаш.

и телефонът звънна само веднъж-
грешно набиране.



462-0614

сега получавам много телефонни обаждания,
всичките са едни и същи :
,,вие ли сте Чарлз Буковски, писателят?``
,,да``, отговарям аз,
и  те започват да ми обясняват,
че разбират творбите ми,
че някои от тях са писатели,
или че искат да бъдат писатели,
че имат скучни и отвратителни работи,
че не могат да понасят повете стаята,
апартамента,
стените
си,
тази вечер -
имат нужда
от някого с когото да поговорят.
не могат ма повярват,
че аз не мога да им помогна,
че не знам точните думи.
не могат да повярват
колко често в стаята си,
аз се хващам за корема,
превит на две и казвам:
,,Исусе, пак ли едно и също!``
ни могат да повярват,
че хората без любов,
улиците,
самотата,
стените,
са също мои.
и когато затворят телефона,
мислят, че нарочно не съм издал тайната си.

това, което пиша не идва,
от някакво знание.
когато телефонън звъни
и аз бих искал да чуя думи,
които ще облекчат
същите тези неща.

затова и телефонният ми номер
седи в указателя





Сам с всички останали

плът покрива костта,
и някъде вътре са сложили
един ум и
понякога и душа,
и жените трошат
вази в стените,
и мъжете пият повече,
отколкото трябва,
и никой никога не намира точния човек,
но търсенето продължава натам,
с едно постоянно вмъкване и измъкване
от легла.
плът покрива костта
и плътта търси
и нещо друго освен
плът.

няма спасение,
всички сме хванати
в капана
на една странна
съдба.

никой никога
не намира нужния
му чове

бунищата на града са пълни,
гробищата за стари коли се пълнят,
лудниците се пълнят,
болниците се пълнят,
гробищата се пълнят,
нищо друго
не се пълни


image




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - DK:..
04.07.2009 22:43
Chela sum gi niakude tezi.. dori ne pomnia kude, no mi e ostanalo useshtaneto.... Kachi oshte, molia te - ili mi prati na Lichni.. kakvoto reshish. Shte sum ti blagodarna. btw i az ne znaeh za tazi kniga do sega.

desify
цитирай
2. brumbrumm - задължително
04.07.2009 22:45
дори преди три минути прочетох едно, което е страхотно, ей сега ще го кача и него. В www.bukowski.net има двайсетина стихотворения. Тия дни ще ти пратя още на лична :)
цитирай
3. анонимен - DK:..
04.07.2009 22:55
Chela sum neshtata, koito sa kacheni v saita, nadiavah se na neshto novo..:)
цитирай
4. brumbrumm - тогава
04.07.2009 22:58
тия дни очаквай пряко включване със свежи неща, тука ще ти ги пратя сигурно на лична
цитирай
5. cefulesteven - Ще трябва да я намеря. Фен съм на Б...
05.07.2009 07:42
Ще трябва да я намеря. Фен съм на Буковски, но също не знаех, че има такова издание на български.

Първата ми мисъл като прочетох за първи път негови стихове беше:

"Ама това поезия ли е?", но траеше секунди, защото постоянно ме влечаха да ги чета и препрочитам или се въртяха из главата ми, не толкова като думи и смисъл, колкото като механизма им и характера им, а в голяма част от прозата му се усещат.

И ако бях достатъчно добър познавач на американската поезия за да имам правото на подобни оценки, бих казал: "Прав е Сартр, че го нарича най-великият американски поет."

Печели сърца, това е.
цитирай
6. sowhat - хм, надявах се да съм те заразила с болестта буковски
05.07.2009 11:19
още миналата година, но няма как ще го преживея :))

сега разбра ли защо те обичам ?
цитирай
7. brumbrumm - :)
05.07.2009 11:23
стеф,
на гърба на книгата има много хубав кратък откъс от рецензия на The Guardian :
,,Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция при Буковски, опростеността на пръв поглед, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети, които издават след него, да се оправдават за това, че имат стил и звучене като неговите``.

Наистина печели сърца.

а соу,
определено от преди година разликата е много голяма. Тогава бях чела само в сайта му някои негови стихове и страшно ме бяха грабнали, но прозата някак ми разми страшно впечатленията. Сега двете съжителстват в една грубо истинска симбиоза, която ме кара да обичам Буковски- Много :))
цитирай
8. brumbrumm - * Сложих в поста две нови стихотв...
05.07.2009 11:37
* Сложих в поста две нови стихотворения :)
цитирай
9. sowhat - в бунтарите имаме форум
05.07.2009 11:52
по голямата част от стиховете му там, са преведени лично от хората, които са ги пускали.
имам линк в блога си към форума с невероятни неща .
та така
цитирай
10. brumbrumm - сега го разгледах
05.07.2009 12:01
и е просто чудесна сбирка, чудесна. Доста голяма част не бях чела преди книгата, сега обаче грешките се поправят :)
цитирай
11. анонимен - DK:..
05.07.2009 12:43
sowhat написа:
в бунтарите имаме форум
по голямата част от стиховете му там, са преведени лично от хората, които са ги пускали.
имам линк в блога си към форума с невероятни неща .
та така


Именно там съм чела най-добрите преводи на Бук.. И така съм ги запомнила, ето как е преведено същото, което тук фигурира като "САм с всички останали":

Сам с всеки
--Чарлз Буковски

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.

Превод: mira


Това ми е и любимото стихотворение от Буковски, струва ми се..
цитирай
12. sofiya - Буковски е велик поет!
16.05.2010 18:33
А "Любовта е куче от ада" и аз си купих миналото лято и бях изумена...да, първоначално има бруталност, но постепенно виждаш колко е истински, искрен, човечен Човек и поет. Забележи, че повечето американски поети имат тази неподправена искреност, която липсва на европееца-поет. Занимавам се с поезия отдавна, но наистина в последната си 5-та книга бях силно повлияна от Буковски. Написах я за нашия живот - тук -София и сега 2009 г., когато излезе - с красивото и грозното в живота; с истината, колкото и нелицеприятна да е тя. привет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brumbrumm
Категория: Лични дневници
Прочетен: 745391
Постинги: 299
Коментари: 1202
Гласове: 10538
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031