Небето ад е.                                                            Слънцето е спомен.                                                            На вълнолома аз съм сам.                                                            Коварен мрак и буря.                                                              В краката ми разбиват се вълните                                                            и ме целуват с влажна прах.                                                            Във мен се блъска ураганен вятър                                                            и дъжд студен облива ме във мрака.                                                              А аз съм сам. Но сам ли съм?                                                            Далече в бурята проблясква светлина,                                                            но тя зависима е някакси от мрака.                                                            Зависима е и от този бурен вятър,                                                            зависима е даже от дъжда.                                                              А аз съм сам. Дали?                                                            Не ме е страх от ледения дъжд,                                                            защото ме превърна във вода.                                                            Не ме е страх от вятъра дори,                                                            защото аз съм този вятър бурен.                                                              Не ме е страх от дивите вълни,                                                            защото аз вълна съм дива.                                                            Дори от мрака нямам страх,                                                            защото в мрак живях.                                                              На вълнолома съм със своите сестри.                                                            На вълнолома съм със страшните стихии.                                                            Не ме е страх, защото аз съм в тях.                                                            И силен съм, защото сме комбина.                                                                                                                               cecobob

 

поздрав4еее..

Истински жив !

Поздрави!

Усетих твоето красиво сливане с природата, Сесо... :)

за хубавия коментар.

Много е хубаво, размечтах се...Браво!

Христина

Благодаря Катара

Благодаря от сърце Блиц

Поздрави и на теб Катара