Няма време!      Хей братлета,      ще отмине още век.        Аз превит съм      и не зная, дали още съм човек.        Той, животът си минава      и тече, като вода.      А какво ли ще оставим      тук на нашите деца?       Аз превит съм, ти превит си,     със наведени глави.     Хленчим, плачем и ругаем,     а животът си върви.       Тука трябват прави хора,     хора с бляскащи очи.     Трябват ни юмруци здрави,     хора с огнени души.      Трябва някой да изкряска,    може аз, а може ти.    Трябва някой да изтряска    по дебелите врати.      Трябва тези да ни чуят,    че сме живи, че сме тук.    Трябва и да проумеят,    че превърнати сме в чук.     Нама време!   Ето прав съм.   Силен съм и искам чук.     Искам да се чува трясък.   Искам огън, искам блясък.   И дебелите врати,   да превърна на трески.    Искам нашите деца  да живеят, като хора.  Тук във своята страна,  тук при майка и баща.    Искам с нас да се гордеят  и със своята земя.  Искам химна ни щом чуят  да отронват те сълза .

                                         cecobob

Призивно и патетично!
Споделям!

Елица

Поздрави за стихотворението!

kvd55

Благодаря ти квд55. Радвам се, чети хареса.