Бабка пенсията взе,                                            разтуптя и се сърце.                                            Три банкноти здраво стиска,                                            чак Берон от болка писка.                                             Закуцуква към пазара.                                           Хляб и кисело млекце.                                           Бързо в къщи се прибира                                           и познайте що намира?                                             Три бележки на вратата,                                           спомен и скова душата.                                           Със треперещи ръце,                                           почна тя да ги чете.                                             Десет, двадесет по две.                                           Най-отдолу –ДДСе.                                           Няма парно и студува,                                           такса трябва да купува.                                             Взима втората бележка.                                           Тръгва там да търси грешка.                                           Месец цял не се е мила,                                           пак вода не е спестила.                                             Третата бележка малка.                                           Малка ала подредена.                                           Бабката се разтреперва                                           и е силно възмутена.                                             Чак сега това разбира,                                           че за крушчица една,                                           този месец ще я карат                                           да заплаща за заря.                                             Глава вдигна към небето.                                           Със три пръста на сърцето,                                           във очите със сълзи,                                           с глас проплакващ, но дълбок                                           бабката повика Бог.                                             Боже мили, слез вземи ме                                           и във ада отведи ме.                                           Да не мръзна тук сама,                                           Господи – ще ти простя!                                                                                                  

...,че няма коментари под това чудесно стихче. Като че ли всичките сме абитуриенти. Та нали след няколко години, ще станем пенсионери ! И тогава, ще се наложи да го научим на изуст ! Но всепак последната дума има Бат Бойко !!!

Всички виждат драмата на старите хора, но всеки има сърце да я съпреживее.
Чудесно си го написал, Сесо.

Никой не се трогва от това. Няма секс, няма любов няма есен, няма лигочи. Ние сме французи.

Тя пише по няколко коментара на някого. Браво Диди! Лека нощ! Добро утро! Как спа? Какво яде? Какво прави? Как се ......забавляваш? Обичаш ли го? Искаш ли го? Браво Диди! За всички нас по една Диди................49 коментара. Ах! Ох! Ех! Блога отново е осран, както преди седем години. Важно е да оцелееш в л..

По класификацията на някои анонимни блогъри няма никаква драма и никакви стари хора. Има : дъртаци, злобни старчета, памперсоползватели, дърти педерасти, напикани, насрани и т.н. /извинения за езика:просто цитати/. Най-сърдечни дърташки поздрави на автора за цялостното творчество. Притежавате едно твърде рядко срещано качество, което много ценя- невероятно чувство за хумор. Успех.

сърдитите старчета. Старостта не е обида, тя е злато и сребро. Никой не може да стане млад, но всички искат да остареят, защото може и......................................
Благодаря за дърташкия поздрав. Той е по-ценен от младежкия. Благодаря!

Благодаря Елчо. Но ти си още абитуриент.

Много силно казано! Развълнува ме! Уви, положението на пенсионерите е доста недостойно!

Права си Палада. България не е държава на пенсионерите

Желая ти здраве