Прочетен: 2107 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2015 23:16
Но живота е опасен, а и хората различни.
Има хора честни, но има и двулични.
Има патриоти, но и идиоти.
Тоя дето каза, това да не мразя,
искам да го срещна, искам да го питам.
Как бе сине майчин в боя да налитам,
без капка омраза честта си да пазя?
Искам да го питам, как да се сражавам
и без злоба войнска, как ще побеждавам?
Как да се изправя срещу своя враг,
как да се усмихвам и да бъда благ?
Тоя май е болен, тоя май е луд,
срещата ни май ,че ще завърши с шут.
Има кой да мразя и кой да обичам,
а и не желая тъй да ме обричат.
Любов и омраза, чувства най различни
и двете човешки и двете са лични.
Сърцето показва, сърцето обрича,
сърцето наказва, сърцето обича.
Не искам да слушам душици продажни,
не искам да виждам усмивките блажни.
Не искам да виждам, как с мазните пръсти,
застанал във черквата някой се кръсти.
Такива ги мразя, но те пък са много,
затуй пет свити пръста, е моето лого.
И ето вървя си със свити юмруци,
наоколо пъплят стотици боклуци.
CECOBOB
29.11.2015 01:47
Малко са хората, които пишат поезия за злободневните теми от нашето ежедневие. Остроумно и точно е стихотворението, поздравление!
Имам чувството, че е написано на един дъх, има една линия, няма лутания, , а после "полирано".
Поздрави!
Благодаря ти за коментара Mihala.
nalia
nalia
Разсмя ме от сърце. Първо не ми сбърка името и второ, зор за този часовникар 7. А, какво да прави 8,9,10,11 и т. н.? Пускам го. :-)
Благодаря Михаля ..Радвам се, че ти хареса.