-Селяниииин! Заради таквия, като тебе ни плюват бе! Констатира водача на МПС-то. Показа среден пръст, разклати го и с мръсна газ продължи по пътя си.
-Я си ходи на село бе! Канализацията не издържа вече заради вас! Крещи Тиков и сочи канала под краката си. Колата се отдалечаваше със свирещи гуми, а Тиков замени туристическия ход с подтичкване на зиг, заг с надежда да избяга от вонята. Както и да бягаше, смрадта го изпрати до службата.
-Уффффф! Отдъхна си, веднага щом влезе в офиса. -Столицата мирише на кенеф!- Ще повърна! Мрънка на глас Тиков.
-Какво мърмориш бе Тиков? Все си недоволен! От вратата на кабинета си, го пита шефа с кафе в ръка.
-Добро утро шефе! Поздрави Тиков, както винаги от двадесет години насам, но този път с погнусата донесена от улицата.
-Не е добро Тиков! Не е добро! Отговори за пръв път от двадесет години насам шефа му, което бе страшно подозрително и необичайно.
-Защо бе шефе, какво става!? Пита Тиков и замига на парцали.
-Ами стените имат уши, Тиков! -Нали ти разправях. -Ама ти си знаеш твоята. -Тоя бил такъв, ония бил онакъв. -Отиде ни фирмата.- Ти си лесен, ще отидеш на борсата за безработни, а мен питаш ли ме?- Направо ми се плаче. Подпря с ръце главата си шефа.
-Що бе шефе, да не те арестуват? Пита най-искрено и загрижено Тиков и хваща нежно рамото на шефа си.
-По-лошо колега! По-лошо!-Разделят ме за две години от семейството ми. -Пращат ме в Брюксел в командировка. Изплака шефа.
-Ехааа! -Шефе знаеш ли там, каква голяма заплата ще взимаш бе? Възкликва Тиков.
-Ех, Тиков, Тиков! -Парите не са всичко на този свят.- По-важно е да имаш приятели.- Ще го разбереш, като отидеш на борсата за безработни.- Ще се срещнеш с толкова много хора с твоя проблем.- Ще си станете близки и години наред ще обменяте мисли на опашката за работа.- Завиждам ти Тиков, завиждам ти.
-Шефе, ако нещо мога да помогна, казвай! -Готов съм да зарежа приятелите си заради теб и да дойда в Брюксел, да съм ти дружина. С надежда продума Тиков.
-Никой вече не може да ми помогне Тиков! -Никой!- Исках да ти дам обезщетение, но като дадох рушвет за да не те арестуват и като си удържах заемите, остана да ми дължиш десет лева и петдесет стотинки. Ама не се притеснявай. -Не си ги искам. -Знам, че нямаш, а пък аз съм свикнал да губя.
-Благодаря шефе!- Винаги си бил човек! Тиков прегърна шефа си.
Както винаги в седемнадесет часа Тиков си тръгна пеша. Миризмата от канализацията сега не му пречеше, помисли си, че идва от него. Поне така се чувстваше. Добре, че шефа му е пич и му опрости заема. Реши да се поразходи, но защо му трябваше.
-Тик! Тик! Някой го викаше по прякор. Обърна се и видя красива жена на неговата възраст. – Тик, не ме ли позна? Верчето бе!
-Ооооо, Верче! Здравей! Не те познах. Извини се Тиков.
-Много се радвам, че те видях. Хайде на по кафе, да си поговорим. Весело изчурулика Верчето и хвана Тико под ръка .
-Абе виж сега! Аз иначе нямам заеми, но сега ме хвана точно преди аванса. Та , ако искаш да ..! – Не се тревожи, аз те каня аз черпя. Помогна му Вера и го повлече към кафенето отсреща.
-Какво ще желаете? Попита вежливо усмихнатата сервитьорка.
-Две кафета и две кока коли. Поръча Вера и се наведе към Тико. – Казвай сега, как си, какво правиш и защо ми се виждаш, като препикано мушкато?
-Абе, какво да ти кажа? Съкратиха ме и сега ще трябва да отида на борсата за безработни. Каза Тиков с възможно най-унила физиономия.
-Глупости! И там какво? Аз седях там една година и нищо. Ти какво можеш да работиш? Попита Вера и го погледан в очите.
-Ами ремонтирам часовници. Измънка Тиков и посочи своя часовник.
-Глупости Тик! Само ти и Бароков имате часовници. Всички си гледаме часовноците на телефоните, даже и времето виждаме там. Абе моля ти се, глупости ми говориш. Вземи се в ръце и си намери мъжка работа.
-Ами, каква? Аз друго не мога! Зачуди се Тиков.
-Не знам! Оправяй се! Не е нормално здрав и прав мъж да върви, като бабичка и да не може да почерпи дама с по едно кафе. – Хайде чао, че бързам. Аз бачкам на две места, защото и моят е специалист, като теб и от една година е без работа.
-Верче, ти още ли си в института? Пита Тико от немай къде.
-Не! Карам трамвай, а през почивката - маршрутка. Без притеснение заяви Верчето и остави шест лева на масата. – Чао, че наистина бързам.
-Чао! Каза Тиков и стана. – Аз пък за къде бързам, я да изчакам рестото. Седна и зачака сервитьорката.
-Благодаря! Каза сервитьорката и остави двадесет стотинки на масата.
-И аз благодаря! Каза Тиков и взе с доволна усмивка двадесетте стотинки.
Не бързай да го жалиш.
Ще взема да алармирам службите преди второто си уиски
nalia
29.11.2015 22:00
И така, всички специалисти са безработни или в скоро време ще станат...
Часовникарството е финна работа, но нещата се променят , потребностите на пазара на услуги се променят.
Тиков ще бъде употребен от тъмните сили , все пак уменията му са специфични...
А ако съдбата му даде неочакван шанс, че "да натрие носа" на началника...
Все пак е хубаво да се види , как без "чудеса" някой се справя, а не се свлича до кофите за боклук...
Надявам се на една поучителна, мъдра, нестандартна история, в която всеки да види свое скъпоценно камъче и да го грабне - за радост и удволетворение на автора :)
Ще взема да алармирам службите преди второто си уиски
nalia
Толкова си близо до истината. Браво!
И така, всички специалисти са безработни или в скоро време ще станат...
Часовникарството е финна работа, но нещата се променят , потребностите на пазара на услуги се променят.
Тиков ще бъде употребен от тъмните сили , все пак уменията му са специфични...
А ако съдбата му даде неочакван шанс, че "да натрие носа" на началника...
Все пак е хубаво да се види , как без "чудеса" някой се справя, а не се свлича до кофите за боклук...
Надявам се на една поучителна, мъдра, нестандартна история, в която всеки да види свое скъпоценно камъче и да го грабне - за радост и удволетворение на автора :)
Ще ти кажа: Топло, топло
Наистина ще стане. Търпение.
Ще взема да алармирам службите преди второто си уиски
nalia
Не е настъпил аку, но това не значи, че..........................
nalia
nalia
Верчето е еманципирана жена, тя, ако трябва и в казармата ще служи. Не е тесен специалист, като.................мъже.
nalia