-Може ли да съм такъв глупак!? Аз вече нямам работа. Я да си поспя. Зави се през глава Тиков. Заспа за секунди и сънят му го заведе в часовникарското му ателие. Това малко ателие бе неговият спокоен и тих остров, на който се чуваше само гласа на секундите. Сънува, как си седи зад бюрото и извднъж влиза Бароков и го пита:
-Господин Тиков, бихте ли ми ремонтирали сто и двадесет часовника. Разбрах, че сте велик часовникар. Плахо пита журналистът стигнал до Брюксел.
-Разбира се господин Бароков. Минете след един час и всичките ще цъкат, като часовници. Отговаря Тиков и е на път да се събуди.
-Лелееее! Егати, какъв сън! Я да ставам, че тоя пич ще ми докара всичките си часовници и ще ме зароби до пенсия. Като каза пенсия се сети, че първо трябва да мине през борсата за безработни.
Днес няма да ползва нищо. Никакви асансьори, никакви коли, никакви трамваи и никакво тичане по софийските улици. Днес ще ползва само чара си.
-Добър ден! Поздрави Тиков служителката на борсата за безработни и се усмихна, като Асен Блатечки на плакат с пет шест котенца в ръка.
-Добър ден! Отвърна на поздрава служителката и се усмихна, като Джакондата. – Това не едобър знак, помисли си Тиков. Това е петдесет на петдесет. Не ме устройва. Смени си усмивката и продължи:
-Идвам за работа! Каза Тиков и погледна служителката, като Тодор Живков - Брежнев или както Бойко Борисов - Меркел.
-Сериозно! Попита служителката. -И какво можете да работите?
-Ами, ремонтитам часовници! Гордо заяви Тиков и измъкна от джоба си малка часовникарска отвертка.
-Шегувате ли се! Само Вие и Бароков имате часовници. Нека той Ви наеме. Затвори гишето служителката.
- Ама чакайте, аз мога..... и да не ги ремонтирам! Изплака Тиков с ръка на прозорчето.
-Хайде бе господине и ние чакаме за работа. Подканиха го от опашката да напусне борсата за днес. Тиков разбра, че освен всичко, което вече беше загубил, бе загубил и чара си.
– Мамка му! -Защо поне късмет нямам. Поне един „Трабант“ да имах. Да го излъскам и да го продам, като Илиа Пафлов и да стана милионер. Защо не станах партиец, когато ме караха!? Сега щях да се разхождам с куфар с пари и да имам фирма „Тиков Комерс“ или пък „Комерстик“. Поне да бях станал доносник, като шефа, сега щях да съм в Брюксел и да плача, колко ми е зле с шест хиляди евро на месец. Сега, къде да търся Бароков. Хич не ми трябва! За няколко часовника да ме замерят с лайна. Хайде бе! Аз да не съм помияр! Тиков би един шут на вратата на трудовата борса и излезе на улицата. На улицата нямаше помияри и това го успокои. Бръкна в джобовете си и откри, че не са скъсани, а просто са празни. Видя банкомата на отсрещната страна на улицата и тръгна да пресича.
-Останете на място! Останете на място! Носеше се глас от полицейски Мерцедес с десен волан. Тиков се спря и видя, как три черни „Мерцедеса“ с леви волани прелетяха пред очите му.
-Ай ше ви се невиди и на вас! Пак ще вдигнете нещо! Или цените на стоките или годините за пенсии. Май заплатите ше си вдигнете, защото няма, какво да крадете вече. Мамицата ви! Пресече с бързи крачки и постави кредитната си карта в процепа на банкомата. Машината прещрака за миг и остана учудена. След около минута изплю картата, звънна и изписа –„ Нямате наличност“. Тиков се усмихна под мустак и си рече на глас:
-Ако беше човек, можеше и да ми даде заем, но от машина не очаквам нищо хубаво. -Тази карта сега, какво да я правя? -Добре, че е тънка и тясна! -Ех шефе, шефе човек си беше ти. -И Тодор Живков си беше човек. На всички подаряваше часовници и ги правеше мои клиенти.- Сега никой не носи часовник, което означава – Аз не познавам Тодор Живков. -Мамичката ви продажна! -Абе няма да е все така!- Все някога ще чуя и аз добра новина.
Здравей Радо! Основопроменящото няма да го сънува, ще му се случи и това ще е прелом. Търпение не сме започнали.
nalia
Натам го водят неговите преживявания.
Натам го водят неговите преживявания.[/quot
Може да се каже, че е произволно избрана извадка kvg55.