Прочетен: 2202 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2015 19:13
-Ооооо, Тиков! Здравей бе! Появи се домоуправителят с усмивка.
-Аааа! Здрасти! -Чакай да ти платя шест лева за миналия месец. Каза Тиков и бръкна в джоба си. – Гледай ти!- Май съм се поохарчил! -Само пет лева са ми останали. -Утре ги имаш! -За два месеца напред ще ти платя.
-Стига бе Тиков! Ще ме скъсаш от смях! Я кажи още някой виц! Захили се домоуправителят и излезе от входа.
-Уфффффф! Гръмко си отдъхна Тиков и заискачва скалата за хитреци. Започна да отваря писмата. Глупости! Само реклами от банките. Предлагат новите потребителски планове: „Синьо лято“, „Горещ вятър“ и „Цял живот-до теб“. Тоя последния не го бе чувал. Опааа! От общината! Е сега ми замина жилището! Тия не са като топлофикация и банките. Тия пипнат ли те не пускат, като добермани са. Я да видя!? „ Господин Тико Тиков, Моля да се явите спешно в общината. Явете се в стая номер тринадесет на третия етаж на тринадесети март с лична карта и кръщелно свидетелство.“ Ейййййй! Все едно Свети Петър го е писал! Прав беше кредитният. Вземи едно „Синьо лято“ и хайде на Бахамите. Късно! Сега на къде? Тринадесети е в други ден. Ще си изпусна и номера на борсата. Егати късмета! Поне една ябълка да имах, че да я лъсна и да стана милионер. Каква ябълка сънувам аз вече и хлебарки нямам. Всичките се изнесоха при съседите. – Я и аз да се изнасям. Ще отида на кафе. Пет кинта не съм виждал от един месец поне.
………………………………………
-Вие къде? Попита строго охранителят. – Това да не е майчин дом?
-Аз съм за тринайста стая на третия етаж. Отговаря Тиков и показва писмото от Общината.
-Асансьорът днес не работи. Качваш се по стълбите и последната врата на коридора. Професионално охранителят, упъти Тиков.
-Влезте! Чу се в отговор на Тиковото почукване на вратата. Тиков влезе със страх и наведена глава.
-Как е името Ви? Попита служителката без да го погледне.
-Тик, Тик, Тик,Тик.. Блокира Тиков и започна да примигва.
-Аааа! На часовник ще си играеме значи! Вие, какво си мислите, че ние в общината си нямаме работа и ви викаме да се забавляваме. Хайде, потиктакай ми още малко и си кажи името. Помоли служителката.
-Тик, Тик, Тик, Тик... Не може да отлепи Тиков, гледайки жално.
-Абе, ти си бил голям артист бе! Подскочи от стола служителката. – Напусни кабинета и отиди да си тиктакаш някъде другаде. Я го гледай- нахалник.
-Ча, ча, ча, ... Запецна Тиков, искайки да каже – чакайте.
-Чавка ще викаш на жена ти! Разбра ли? Ще извикам охраната.
-Чакай бе жена! Тиков съм аз. Нали вие ме викате! Успя да се изкаже Тико и си отдъхна.
-Господин Тиков!? Оооо.., извинявайте! Не знаех! Съжалявам! Седнете моля Ви. Едно кафенце?
-Може. С пресъхнала уста се съгласи Тиков. –Кафенце може.
-Значи Вие сте Тиков, дето и дядо Ви е бил Тико, нали?
-Да. Кръстен съм на дядо ми Тико, а пък него ги кръстили така, защото баща му тикал цял живот количка със зарзавати из София.
-О,оооооо! Трето поколение софиянец! Мислех, че няма такива.
-Защо? Вие не сте ли софиянка? Попита искрено Тиков.
-Е, вече съм, но моят случай е по-различен. Скромно отвърна служителката и отвори една дебела папка. – А сега на въпроса. Предполагам знаете, че на околовръстното шосе дядо ви Тико е имал нива? Голяма нива точно до Резиденцията.
-Чувал съм, че е имал ама му я взели ония га...! Тиков спря на време, защото се сети за шефа си и за стените с уши. – Га рвани изкълвали житото и дядо ми спрял да я сее. Учуди се сам на изобретателността си Тиков.
-Сял не сял, сега си е Ваша. Оценката е половин милион. Ако искате ние ще я купим, но в момента имаме много работа. Искате ли да ви дадем телефонния номер на един много сериозен клиент. Няма да съжалявате.
-Ча,ча,ча,ча. За кой ли път блокира Тиков.
-Обиждайте ме! Колкото искате ме обиждайте г-н Тиков. Чавка съм аз, чавка. Ха,ха,ха, как се забавляваме ние с Вас господин Тиков. Ха, ха, ха!
-Чакайте! Половин милион ли казахте? Не вярва на чутото Тиков.
-Точно така. -Половин милион евро г-н Тиков. Уточни притеснено служителката и прехапа устни.
-Евро? Облещи се Тиков и вдигна ръце към главата си. – Искам да Ви прегърна, искам да Ви целуна, искам да ви.. Крещеше Тиков и прегръщаше жената.
- Прегръщайте ме, целувайте ме, правете с мен каквото си поискате г-н Тиков! Аз съм Вашата робиня, аз за Вас работя! Ваша съм! Тиков едвам се отскубна от прегръдките на общинарката и си тръгна щастлив и с един нов вкус - на червило.nalia
nalia[/quote
Радвам се, че ти е харесало продължението. Поздрави!
Майсторлък!
Разсмиваш ме. Цяла зима ще има много за четене. Ти избираш. Поздрави
Майсторлък!
Май прекалено ме ласкаеш. Забавлявай ! Благодаря и поздрави.
02.12.2015 21:25
Има си човека късмет. А ако я нямаше нивата...
Харесва ми хумора и остроумния начин на разказване!
Сега обаче започва истинския живот на Тиков - от стандартна еденица, безпомощна и плашлива , ще претърпи метаморфоза - разкажи сега как си харчи парите или по-точно как му харчат парите...
Поздрави!
Има си човека късмет. А ако я нямаше нивата...
Харесва ми хумора и остроумния начин на разказване!
Сега обаче започва истинския живот на Тиков - от стандартна еденица, безпомощна и плашлива , ще претърпи метаморфоза - разкажи сега как си харчи парите или по-точно как му харчат парите...
Поздрави!
bliz не забравяй нито за миг в каква държава живееш. Не се заблуждавай. Късмета в нашата страна някога е........ Търпение.
Всички така си мислят.Но, кое е готино? Почакай.
ще му се сбъдне мечтата, и ще си купи Бароков часовник с половината пари :)))
ще му се сбъдне мечтата, и ще си купи Бароков часовник с половината пари :)))
А може би и нещо доста по-скъпо Радославе. Ще видим.