Двадесет и трети  юли.

 Две хиляди  тринайсто лето.

Срамът е страшен,

той стигна до небето.

 

Във парламента, този храм,

летяха храчки – гнус и срам.

Отрепки долни, бивши, днешни,

избрани пак от хора грешни.

 

Безбожници, най-диви псета,

грухтяха и квичаха кат прасета.

До тях платени журналисти,

голяма топка гнусни глисти.

 

Там вече няма правила.

Там разиграва се игра.

Там точки се продават и купуват,

и сволачите тайничко гласуват.  
                
Видях как късат ни месата,

това е висша цел на депутата.

Това е то, що смисълът му дава,

имунитета пък му разрешава.

 

Това са те – отрепки долни,

щом имат власт, те вече са доволни.

Забравят моя, твоя глас,

живота им превръща се в захлас.

 

Но този път залога е голям,

и парламентът  вече не работи.

Започва бой, лети и огън,

добрия тон е вече спомен.

 

Довчерашни приятели, съпатриоти,

сега се плюят като идиоти.

Разрязват тайно баницата неомесена,

готови са дори на гадост смесена.

 

Хоро се друса. Зурна цвили

и всичките, юмруци свили.

Във погледа им само злоба

и те ще мислят за народа.

 

Едни и същи тъпанари,

крадци, измамници и каруцари.

Събрали се от цялата страна,

дошли във  столицата, до Царя.

 

Какво измислиха за нас?

Побой със палки в късен час.

Най-мръсна, долна правокация

и зверска полицейска акция.

 

Но ние смело дадохме забой

и включихме се във неравен бой.

Полицията ни гледаше с уплаха

и не издържа последната атака.

 

Народът  беше много силен,

народът беше, като чук.

Бащи и майки, сестри и братя

и всеки в боя с яд се мята.

 

И в отговор на тоз комплот,

замислен в парламента,

Народът каза: Вече не!

Отнемаме патента!

 

Започвам да ги псувам гласно

и вас ви призовавам за това.

Не ме е страх от тази сволач

и ще ги чакам във съда.

 

Как намираш сили и душа, че и в рима да назоваваш тези неприятни истини!

И пак с хумор за сериозните неща!

Ето 2016 идва, а става по-лошо, чувствам някаква обреченост, необратимост на нещата, най-вече, защото народа с нищо не противодейства на това.

Поздрави !

Неистов СТРАХ. Аз имам познат в малък морски град. Лятото бяхме на кръчма и аз, както винаги започнах да псувам политиците на глас и да се възмущавам от техни действия. Моят познат изпадна в такава паника, че чак ми стана мъчно за него. Уплаши се, че някой ще чуе и ще го натопи при, което веднага щял да загуби работата си. Каза: Моля те, не говори, защото и стените имат уши. Моят герой Тиков не е измислен, той е копиран от страшно много образи. Всичките случки са истински и съм ги взел от живота. Дори падналият човек под терасата. А и българина така е възпитаван 500 години, да чака бай Иван, бай Барак, и т.н. Аз , когато тръгвам на митингите със знаме в ръка, съседите ми казват: Ееее ще изкараш някой лев. Казвам им, елате с мен да изкарате и вие щом мислите така. А те не. Не искали пари.Не искат и да си губят времето. Но управляващите са неграмотници и не са чули, че всеки сам си ражда обиеца. Това ще е младото поколение, което учи по извратени програми, работи без здравни осигуровки, не може да си намери работа и като му писне ще стане ад. Тогава тия ще разберат, че комсомолците сме измрели.

От древността е все така
народа тегли като вол
със пот народната кола
а управлява го сопол

до него тиквеник седи
по тъп от винету дори
Правителство с парцали стари
кой квот докопа, гато свари.

Па то на нашата балканска нива
пот кривата проглнила слива,
васали все ще управляват,
лапнимухи царе не стават

На турците ще ни предават,
земята ни ще препродават,
с народа вечно се ебават,
а даже и за чеп не стават.

:))))))

Браво Радо!
На турците ще ни предават,
земята ни ще препродават,
с народа вечно се ебават,
а даже и за чеп не стават.
Усещам и твоята нетърпимост. Пиши и разнасяй...........

Страх! Ужасно е! Дори блогът е страшен.

Тихичко ! Че и блогът има уши !

Да режа ушички. А блогчето ми е ясно от 2008. Сега е още по-порочно, даже и ТИ го знаеш. Ама болката е сладка, като, абе ,като нещо си. Лека!