Тико отвори очи и тънка усмивка раздели лицето му на две. Сети се за думите на брата на един новоизлюпен банкер: - Събудихме се един ден и се оказа, че сме станали милионери. Точно така се събуди днес Тиков и реши вече да не прави грешки. Реши да върне всичко, което тази скапана държава му бе отнела. Върна си дома, върна си асансьора и уважението на съседите. Сега е ред да си върне автомобила. Не искаше и да се сети за стогодишното Тико на паркинга. Беше го взел, защото миришело бензина. Глупости! Като се свиеше на две в тази теснотия и замирисваше на нещо друго.

............................................

-Стига бе! -Наистина ли искаш за тази бричка три бона. Пита Тиков продавача на автокъщата и сочи един сив автомобил.

-Що бе! -Тя е нов внос от Германия. -Има всички екстри за модела и е на истински километри. -На 24 000 хиляди километра е. -Заклевам се! Сериозно докладва търговецът.

-Абе ти за канарче ли ме смяташ? Учудено го гледа Тиков и му сочи с птъст:

-Поне да беше окосил тревата под нея. Не виждаш ли, че се е вкоренила. -Ако окосиш тревата под нея и махнеш гнездото на лястовичката от бронята и свалиш три бона от цената ще я взема. Смее се Тиков и продължава огледите.

-Чакай, чакай бе човек! Тича продавачът след Тиков. -Вижда се, че си разбирач.- Ееееей! -Опасен си ти! -Ела да видиш нещо много добро.

-Това е друго! Съгласи се Тиков и започна да оглежда автомобила от всякъде. – Абе италианска работа, няма грешка. -Фиатите и Жигулките през социализма заляха света. -Велики машини. -Чаках с бордерото на баща ми двадесет години за жигулка от мототехника, но дойде демокрацията и ми разката играта. -Бордерата отпаднаха и си купих западна кола ама на старо – „Тико“. Разказа на бързо премеждията си с колите Тиков.

-Давам ти кола слънце! -Сам я докарах на ход от Германия. -Аз само от германия вкарвам коли. -С един резервоар нафта от Франкфурт до София.

-Ама тя е на бензин! Отбеляза Тиков.

-Така де. -Аз нафта ли казах? -Извинявай! Извини се търговецът и добави:

-Е на бензин, много ли е? -От Франкфурт до София един резервоар! Напрво е нова. -Купих я от една германска бабичка. -Карала е само един път на месец до гробищата за да остави цветя на дядото. -Даже вътре мирише още на тамян. Разпалено разказва историята на автомобила.

-Това не е тамян. Констатира отново Тиков. - Мирише на мухъл.

-Ами бабичка, нали ти разправям. -Аз няма да те лъжа. Доволен се хили продавачът.

-Виж сега! -Много са и три и триста. -Все пак е деветдесет и седма година. Почва да се пазари Тиков.

-Деветдесет и седма, ама декември. -Направо си е деветдесет и осма. Пени се търговецът и забърсва фаровете на колата.

-Ама и цвета е бял, най-кофти. -Виж ръждата, как се откроява. Продължава умело да се пазари Тиков.

-Ами стара кола. -За нова ще трябва да спестяваш двадесет години. Нищо в тази шибана държава не се е променило. Философства  търговецът.

-Виж сега, давам ти три бона и си стискаме ръцете. Подава ръка Тиков и вади пачката.

-Не! -Брат да си ми, не! -Три бона и двеста и е твоя. Разпени се продавачът.

-Сори! -Тръгвам си. -Загуби ме, като клиент. Каза Tиков и си прибра парите.

-Чакай бе човек! -Ние с брат ми не се разбираме. -Ще ти я дам за три бона. -Хайде да видиш че съм човек. Подаде ръка Търговецът. Тиков също подаде ръка и стана собственик на бял Фиат деветдесет и седма година, ама декември. Направо деветдесет и осма.

Тиков натисна газта и колата полетя. -Друго си е, не е като Тикото. Мислеше си Тико и се наслаждаваше на шофирането. Я веднага да отида в КАТ да си взема номера. Реши Тико и тръгна към КАТ.

-Абе човек, вярно ли даде три бона за това? Пита с насмешка експертът на канала. Не си ли чул за спагетите и френските специалети? Тези държави не могат да правят коли.

-Да бе, ние българите понеже правим,  сме все разбирачи. Ядоса се Тиков и продължи:- Ти освен да дръпнеш синджирчето на тоалетното казанче, какво друго си произвел в живота си? Попита вече бесен Тико.

-Е сега пък ти, къде отиде!? На свой ред се засегна  експертът.

-Ами на стадиона да отидем тогава. Продължи лекциите си Тиков.- Нашият фудбол нали е висша лига, та затова всички сме големи експерти. На всички мъже заплатите потъват в еврофутбол. Разбирачи!

-Абе май си прав! Съгласи се служителят, но попита:-Поне не можа ли да си вземеш кола по-нова  година -98-ма?

-Ами тази е 98-ма, сигурно някъде пише. С питаш поглед подкани експерта Тиков

-98-ма, ама друг път! Правена е 96-та, ама декември. Може да мине за 97-ма. Хайде от мен да мине, че си изнервен.

-Как така бе? Оня каза, че е произведена в края на 97 ма. – Каза  даже, че е на някаква баба. Замрънка Тиков.

-На баба, ама друг път! -Тук пише, че е фирмена -  caffи transporti in tutto il paese. -Транспорт на кафе в цялата страна. Поясни експерта и допълни. – Сигурно е на милион километри!

-Ама защо на италиански четеш? -Нали е внос от Германия? Пита учуден Тиков и вече се хваща за главата.

-Господине, как се казвате? Смаян от невежеството пита експерта.

-Ти, ти,ти, ти!  Не издържа на обидата Тиков.

-Аааааа! Не съм аз! На мен не може да се сърдиш. Аз не съм ти я продавал! Заоправдава се служителят и затвори капака на италианонемския бабин автомобил.  

-Тико Тиков. Успя да се представи Тико.

-Аааа! Аз пък помислих, че аз съм ти виновен. С облекчение отвърна служителят и разписа бланката за прегледа.

Тъкмо поставиха номера на Тиковият Фиат и мина експертът от канала.

-Хайде честито Тиков, хубав номер са ти дали! АХ.6600.ОХ. Браво!

-Благодаря! Отвърна Тиков и се загледа в номера. За миг му се видя, че пише – ах този шестак кара кенеф -ох!  - Не може да е така, успокои се Tиков. -Случайно е. Запали мотора и потегли. Експертът се прекръсти и си плю в пазвата.

 

Можеше да си купи чисто нов трамвай, или поне кораб на старо :)))))

Не, не може още. Още не е излязъл от старата си кожа.

Като не разбира, така ще го лъжат... :)

Благодаря ти zemja. Кола и жена трудно се избират.

Бордеро? Was ist das? Да не е нещо като гергеф за бродиране? Или идва от бормашина?
nalia

наистина. Стотици хиляди българи стискаха тази първоначална вноска за МПС и чакаха по двадесет години за кола от Мототехника.