Прочетен: 2744 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2015 22:55
............................................
-Стига бе! -Наистина ли искаш за тази бричка три бона. Пита Тиков продавача на автокъщата и сочи един сив автомобил.
-Що бе! -Тя е нов внос от Германия. -Има всички екстри за модела и е на истински километри. -На 24 000 хиляди километра е. -Заклевам се! Сериозно докладва търговецът.
-Абе ти за канарче ли ме смяташ? Учудено го гледа Тиков и му сочи с птъст:
-Поне да беше окосил тревата под нея. Не виждаш ли, че се е вкоренила. -Ако окосиш тревата под нея и махнеш гнездото на лястовичката от бронята и свалиш три бона от цената ще я взема. Смее се Тиков и продължава огледите.
-Чакай, чакай бе човек! Тича продавачът след Тиков. -Вижда се, че си разбирач.- Ееееей! -Опасен си ти! -Ела да видиш нещо много добро.
-Това е друго! Съгласи се Тиков и започна да оглежда автомобила от всякъде. – Абе италианска работа, няма грешка. -Фиатите и Жигулките през социализма заляха света. -Велики машини. -Чаках с бордерото на баща ми двадесет години за жигулка от мототехника, но дойде демокрацията и ми разката играта. -Бордерата отпаднаха и си купих западна кола ама на старо – „Тико“. Разказа на бързо премеждията си с колите Тиков.
-Давам ти кола слънце! -Сам я докарах на ход от Германия. -Аз само от германия вкарвам коли. -С един резервоар нафта от Франкфурт до София.
-Ама тя е на бензин! Отбеляза Тиков.
-Така де. -Аз нафта ли казах? -Извинявай! Извини се търговецът и добави:
-Е на бензин, много ли е? -От Франкфурт до София един резервоар! Напрво е нова. -Купих я от една германска бабичка. -Карала е само един път на месец до гробищата за да остави цветя на дядото. -Даже вътре мирише още на тамян. Разпалено разказва историята на автомобила.
-Това не е тамян. Констатира отново Тиков. - Мирише на мухъл.
-Ами бабичка, нали ти разправям. -Аз няма да те лъжа. Доволен се хили продавачът.
-Виж сега! -Много са и три и триста. -Все пак е деветдесет и седма година. Почва да се пазари Тиков.
-Деветдесет и седма, ама декември. -Направо си е деветдесет и осма. Пени се търговецът и забърсва фаровете на колата.
-Ама и цвета е бял, най-кофти. -Виж ръждата, как се откроява. Продължава умело да се пазари Тиков.
-Ами стара кола. -За нова ще трябва да спестяваш двадесет години. Нищо в тази шибана държава не се е променило. Философства търговецът.
-Виж сега, давам ти три бона и си стискаме ръцете. Подава ръка Тиков и вади пачката.
-Не! -Брат да си ми, не! -Три бона и двеста и е твоя. Разпени се продавачът.
-Сори! -Тръгвам си. -Загуби ме, като клиент. Каза Tиков и си прибра парите.
-Чакай бе човек! -Ние с брат ми не се разбираме. -Ще ти я дам за три бона. -Хайде да видиш че съм човек. Подаде ръка Търговецът. Тиков също подаде ръка и стана собственик на бял Фиат деветдесет и седма година, ама декември. Направо деветдесет и осма.
Тиков натисна газта и колата полетя. -Друго си е, не е като Тикото. Мислеше си Тико и се наслаждаваше на шофирането. Я веднага да отида в КАТ да си взема номера. Реши Тико и тръгна към КАТ.
-Абе човек, вярно ли даде три бона за това? Пита с насмешка експертът на канала. Не си ли чул за спагетите и френските специалети? Тези държави не могат да правят коли.
-Да бе, ние българите понеже правим, сме все разбирачи. Ядоса се Тиков и продължи:- Ти освен да дръпнеш синджирчето на тоалетното казанче, какво друго си произвел в живота си? Попита вече бесен Тико.
-Е сега пък ти, къде отиде!? На свой ред се засегна експертът.
-Ами на стадиона да отидем тогава. Продължи лекциите си Тиков.- Нашият фудбол нали е висша лига, та затова всички сме големи експерти. На всички мъже заплатите потъват в еврофутбол. Разбирачи!
-Абе май си прав! Съгласи се служителят, но попита:-Поне не можа ли да си вземеш кола по-нова година -98-ма?
-Ами тази е 98-ма, сигурно някъде пише. С питаш поглед подкани експерта Тиков
-98-ма, ама друг път! Правена е 96-та, ама декември. Може да мине за 97-ма. Хайде от мен да мине, че си изнервен.
-Как така бе? Оня каза, че е произведена в края на 97 ма. – Каза даже, че е на някаква баба. Замрънка Тиков.
-На баба, ама друг път! -Тук пише, че е фирмена - caffи transporti in tutto il paese. -Транспорт на кафе в цялата страна. Поясни експерта и допълни. – Сигурно е на милион километри!
-Ама защо на италиански четеш? -Нали е внос от Германия? Пита учуден Тиков и вече се хваща за главата.
-Господине, как се казвате? Смаян от невежеството пита експерта.
-Ти, ти,ти, ти! Не издържа на обидата Тиков.
-Аааааа! Не съм аз! На мен не може да се сърдиш. Аз не съм ти я продавал! Заоправдава се служителят и затвори капака на италианонемския бабин автомобил.
-Тико Тиков. Успя да се представи Тико.
-Аааа! Аз пък помислих, че аз съм ти виновен. С облекчение отвърна служителят и разписа бланката за прегледа.
Тъкмо поставиха номера на Тиковият Фиат и мина експертът от канала.
-Хайде честито Тиков, хубав номер са ти дали! АХ.6600.ОХ. Браво!
-Благодаря! Отвърна Тиков и се загледа в номера. За миг му се видя, че пише – ах този шестак кара кенеф -ох! - Не може да е така, успокои се Tиков. -Случайно е. Запали мотора и потегли. Експертът се прекръсти и си плю в пазвата.
07.12.2015 20:31
Не, не може още. Още не е излязъл от старата си кожа.
Благодаря ти zemja. Кола и жена трудно се избират.
nalia
nalia
наистина. Стотици хиляди българи стискаха тази първоначална вноска за МПС и чакаха по двадесет години за кола от Мототехника.