Прочетен: 2201 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2015 09:45
-Г-н Тиков, задачата е изпълнена. -Входа е остъклен вече. -Дано не хванете ревматизъм. -Да сте ни жив и здрав! С настроение нарежда домакина на блока.
-Благодаря, благодаря! Гордо отговори Тиков и се качи в асансьора докато домоуправителят му държеше вратата.
Тиков си даде три дни почивка за да си събере акъла и да осъзнае, какво му се е случило. На третия ден отвори очи към десет сутринта. Стана и пусна кафеварката. На вън вече го чакаха и синьото небе и златното слънце и свежия въздух. Ароматът на прясно кафе изпълни кухнята. Тиков предвкусваше първата глътка, когато на вратата се звънна, нежно и някак си дискретно. Тиков погледна през шпионката, но видя само силует, защото оптиката бе адски мръсна. Отвори вратата. На площадката стоеше млада и красива девойка. Можеше да се закълне, че не я познава и никога не я бе виждал.
- Кого търсите? -Не ви познавам! Каза Тиков и пристегна халата си.
- Брачед, не ме ли позна бе? -Аз съм! Отговори девойката и направи чупка в кръста.
-Кой си? Стрестнат попита Тико.
-Брачед аз съм бе! -Ама от зор станах гей. -За некой левец сам дошел бе. -Знаеш ли колко е трудно тук в големия град!? Замига на парцали съществото на площадката и продължи да се кълчи. Тиков се опули и направи гримаса на погнуса.
-Къв гей си ти бе? -Педерас селски! -Марш от тук, че ще повърна! Изкрещя Токо и наби един шут в гейския задник.
-Олелеее! -Жена бие ли се бе идиот? -Не искам да те виждам вече! -Не ти искам парите. -Ма на село нема да се върнем! Крещеше брачеда и тичаше по стълбите на долу.
-Майчице, дано не са ни видели съседите! -Мале, каква излагация! -Гей бил! -Къв гей е тоя измекярин? -Дано да не го видя повече. Прекръсти се Тиков и се прибра. Изпи си кафето без да усети вкусът му, защото случката не излизаше от главата му. Облече се и тръгна да се поразходи в центъра. Отвори вратата на асансьора на първиа етаж, а насреща му домоуправителя. Господин Тиков, страшна братовчедка имате. Много мила девойка. И много красива. Каза, че пак ще дойде. Сигурно много ви обича. Мазни се домоуправителят.
-А не! Не ми е братовчедка! Смотоляви Тиков и се опита да продължи.
-Аааааааа, разбрах! Ех! Какво ли не правят парите. Блазе ви Тиков, блазе ви.
-Не, не! Не ме разбра! Този, тоест тя не , абе не е това, което си мислиш! Запецна Тико.
-Ясно! Разбрахме се. Каза домоуправителят и направи ключ пред устата си. Тиков се прасна по челото и изхвърча от входа.
Тико реши днес да смени гърнето на Фиата. Огледа се и видя, че няма кибици по балконите. -Идеално! Помисли си той и се засили към колата си. В последният момент видя с периферно зрение голяма синьо зелена локва под предницата на Фиата. – Не може да е от мойта! Та аз още не съм я карал дето се вика! Успокои се Тиков и завъртя ключа. Колата запали от раз с гръм и трясък. Тиков се усмихна и включи на първа за да изчезне максимално бързо от терена. Тъкмо да отпусне съединителя и сивобял пушек обви цялата кола, а Тиков загуби видимост. Замириса на изгоряло масло. Загаси бързо мотора и излезе. Щом премина димната завеса и видя, че целият квартал е по балконите.
-Пак ли ти бе изрод нещастен!? -Уууууууу! -Къв милионер си ти бе? -Купи си кола бе цицио нещастна! -Уууууу! -Изрод! Ревяха сиирджиите от квартала и сочеха Тиков със средни пръсти. Тиков наведе глава и се изнесе от сцената.
– Това повече няма да се повтори! Закле се Тико и се огледа за такси. Все забравя, че тук таксита няма, освен ако той не се прибере с някое. Отиде на спирката и веднага пристигна автобус с надпис по цялата си дължина: „Не искаме комунизъм“. Тиков се качи, като внимаваше да не се хваща за дръжките. В автобуса се вихреше дива глъчка и кикот. Той не разбираше нищо и беше щастлив от този факт. Мина му през акъла една мисъл. Дали сега,като не работи и не му отдържат пари, дали пак храни тези търтеи? Веднага щом видя светофар слезе от автобуса. Махна с ръка и едно такси услужливо спря до него.
-Добре дошли в столицата! Отправи поздрав бакшишът и включи апарата.
-Що бе? „Овча купел“ не е ли в Столицата? Пита Тиков засегнат.- Тук хора не живеят ли? Продължава да пита Тико.
-Не знам бе братче! -Намери отговора в името – „Овча купел“. Хили се шофьорът.
-Карай към банката! Каза Тиков и си отвори малко прозореца. –Прав е бакшиша! „Овча купел“! Ще се оправим, ама друг път! Съгласи се с опонента си Тико.
-Не се сърди бе братче! -И мен така ме посрещнаха преди пет години. -Ще се оправиш. -Аз как се оправих. -Ще те помоля да затвориш прозореца, че знаеш ли как гадно миришат каналите напоследък. -Гадна работа. -Като си ида на село не мога да се надишам на чист въздух. Обмени опит бакшиша.
-Осем лева и петдесет стотинки. Изключи апарата доволен.
-Задръж рестото! Каза Тиков, след като подаде десет лева.
-Благодаря! Благодари бакши и си помисли: - Абе тия от провинцията сме си по-ларж.
Не, не. Виж останалите части до край
Не, не. Виж останалите части до край
Свекарът попитал булката: Ама со кеф или со зор си дупена? Со зор , казала булката. Е , со зор и нас може да ни дупат, ке има свадба.