Прочетен: 1494 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2015 09:44
-Не мила, не позна! -Ще изнасям! Доволен отговори Тико.
-Доре, но така ще Ви свършат паричките! Продължава да го закача служителката. – Вашият приятел внася всеки ден. Той е по-пестелив. Довърши го тя.
-Ще тегля сто и петдесет хиляди лева. -Кеш! Най-сериозно съобщи Тиков и седна на дивана за да изчака счетоводството.
-Служителката се усети, че е минала черата и се призими на бюрото си със замръзнала усмивка. Започна веднага да осчетоводява сметката на Тиков.
-Заповядайте! -Сложила съм ги в този черен плик за да не се виждат. Подаде черната найлонова торбичка на Тиков.
-Довиждане! Каза милионерът и си тръгна.
-Довиждане г-н Тиков! Каза счетоводителката и го изпрати до вратата. - Тоя какъв каиш беше, а виж го сега! -И кво ми се надува само! -Почва да ме дразни! Ядосва се служителката. – Мисли се за много велик! -Аз какви играчи съм сваляла, та тоя каиш ще ми се опъва. -Ще ме ядоса и ще види селска пръчка, как играе. -За два месеца ще ти го пратя на стола пред теб. Каза на кредитния инспектор, счетоводителката. – Ще граби и „Синьо лято“ и „ Горещ вятър“ и даже „Винаги до теб“! -Аз да не съм някоя софийска лигла! С ръце на кръста завърши банковата чиновничка.
-Ако обичате! -Напуснете салона! -Това не е изложба! -Тук влизат само сериозни клиенти. Хвана рамото на Тиков някакъв служител на салона в магазина на „мерцедес“. Тиков веднага се сети за далечния си братовчед.
– Прав ще излезе оня гей! Дрехи, прически, стойка и обноски. Къде съм тръгнал?
-Така ли? Попита Тиков служителя. – А вие можете ли да си купите този черния мерцедес? Продължи да задава въпроси обиден.
-Не досподине! -Ние с Вас не можем да си го позволим. -За това ще напуснем салона. Отговори Служителят и поведе Тиков към изхода.
-Не говорете от мое име! Направи забележка Тиков и измъкна ръката си. – Аз ще си купя точно тази кола и точно днес и сега. Категорично заяви Тиков и погледна страшно. Служителят вдигна рамене и после вдигна слушалката на телефона на бюрото си.
-Господин Бенц, имаме клиент за ес класата. -Да черната. -Не, не е известен. -Не е политик. -Не съм го виждал да пее! -Не знам! -Не знам. -Не знам. -Моля Ви елате и сам преценете. -Да. -Благодаря.
-Здравейте! -Вие ли сте купувачът на ес класата? Пита мъж с костюм, като отливка.
-Да аз съм! Отговори Тиков и се видя в огромната витрина- огледало. –Прав е скапаният гей! Пак призна Тиков.
-А как мислите да платите господине? Продължава да не вярва баровецът.
-Ами в български банкноти на пачки по хиляда лева с печат от банката и сложени в черен найлонов плик за да не се виждат. Поясни Тиков и вдигна плика с най-наглата си усмивка.
-О! -Извинете за недоверието господине! -Рядко ни се случват такива неща. -Даже ако съм честен никога! -Тук пазаруват предимно политици и фолк певици. -Е и още една категория, ако се сещате. Каза шефа показвайки какво прави доктор със спринцовка.
-Съжелявам за Вас! -Днес ще Ви се случи и такава случка! -Ще има какво да разказвате на внуците си. Вече с настроение съобщи Тиков и тръгна към черния мерцедес в средата на салона. Отвори вратите и го разгледа от вътъре. Перфектната бежова кожа миришеше на ново и хубаво. Лукса направо вадеше очите. Тиков се замая. Само беше надничал с ръка на страничното стъкло в такива автомобили.
-Харева ми! Констатира Тико. – Копувам я! -Увийте ми я! Засмя се той и се отправи към касата.
В „Овча купел“ настана тишина. Огромен черен мерцедес се носеше плавно по разбитите квартални улици. Хората помислиха, че идват избори или пък някой дрогиран наркопласьор. Децата пускаха ръцете на майките си и сочеха колата.
-Мамоооо! -Искам такава кола! -Искъм пъъъъък! -Искам! -Искам! Скачаха децата по нервите на майките си.
-Добре, добре! -Довечера ще искаме парички от тати и ако не припадне утре ще ти я купя. Кефеха се майките.
-А защо ще припадне тати? Пак питат милите и тупат крачета на плочките.
Тиков паркира бавно и мазно на най-слънчевото място. Слезе без да бърза и сам се очарова от блясъкът на това съвършенство на автомобилостроението. Терасите останаха празни. Тиков натисна бутона на ключа и алармата измърка. Терасите останаха празни. Той вдигна телефона си и се престори, че говори с някой за да даде време на кибиците. „Говори“цели три минути. Терасите останаха празни. Тиков не повярва. Пусна поглед по прозорците и видя стотици очички, които се дърпаха веднага щом срещаха неговия поглед.
– Егати народа сме! -Мишки! -Прави бяха да ме плюят преди, но сега защо не ми се радват? Чуди се Тиков и си тръгва бавно към входа. -Нито съм политик, нито съм наркотрафикант и фолк певц не съм, защо трябва да ме мразят. Продължи да си мърмори Тиков. Прибра се и отвори всички кутии с дрехи и обувки. Днес обиколи „Витошка“ и си купи страшни костюми и обувки от истинска кожа на алигатор самец в размножителния период. Отвори с умиление и една малка кутия. Извади страхотен ръчен часовник. Целият бе позлатен и с няколко истински камъчета. Погледа го с наслада и нежно го сложи на ръката си. Пак го погледна завъртя го и го погали. –Какво си мисли този Бароков? Има такъв, ама друг път!
nalia
nalia
Възможно е да му носиш кюфтета в затвора. Поздрави!
nalia