Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2015 09:54 - ЧАСОВНИКАРЯТ 17
Автор: cecobob Категория: Забавление   
Прочетен: 1860 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 09.12.2015 09:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Капачката на Джонито“ скръцна и бълбукането удостовери, че чашата е пълна. Не наполовина, а цялата. Тиков отпи с наслада и примижа от удоволствие. Помисли си,колко много неща вече си върна. Даже повече от колкото бе имал преди. Животът му стана човешки. Храни се нормално, пие си нормално, ползва си асансьора, не се крие от домоуправителя, а каква кола има. – Животът е хубав! Заключи Тиков след кратката размисъл.

Слънцето изгря и след като почака близо час надникна в спалнята на Тиков. Единият му крак бе отвит и слънчо го погали с най-топлите си лъчи. Тиков се ухили и отвори очи.

 - Какъв хубав слънчев ден! Си каза Тико и реши да става. Днес ще се изкъпе, ще си облече най -готиния костюм и ще сложи алигаторите на краката си. Накрая ще се издокара с новия часовник и право в мерцедеса. Най-после ще седна в някое хубаво кафене, като бял човек.- Нали тази държава е и моя. Мислеше си Тико, докато съпунисваше косата си. Застана пред огледалото и не повярва на очите си. -Ами аз си приличам на човек! Тоя селянин ще излезе прав. Сега разбрах,защо не може да се разминеш на „Витошка“! Тиков отвори вратата на асансьора на първия етаж. Домоуправителят веднага попита:

-Вие при кого? И после се загледа втренчено.

-Аз съм Тиков бе! -Не ме ли позна? Засмя се Тико и тупна приятелски съседа си по рамото. Вече бе излязъл на улицата, а домоуправителят остана да чака някой да му обясни.  Тико бръкна в джоба си за да извади ключа за колата, но изведнъж чу до ухото си:

-Полиция! -Не мърдай! -Ръцете на гърба! Тиков се уплаши и изпълни всичко стриктно. След миг чу механичен звук и усети метален хлад на китките си.

-Арестуван сте по обвинение за продажба на наркотици. -Последвайте ме!  Тиков видя дребен набит цивилен мъж с огромен пистолет на кръста и тръгна пред него. Точно пред един бял опел цивилният наведе главата на Тиков и го вкара на задната седалка.

-Карай към управлението! Заповяда цивилният и колата завъртя гуми победоносно.

Цивилният махна белезниците на Тиков и го бутна грубо на стола срещу него. Наведе се пред лицето му и изрева:

-Кой си ти бе мръсник?

-Тик, тик, тик, тик! Обезумял от страх заекваше Тиков.

-Тиква ли ме наричаш ти мене бе? -Тиква ли ме наричаш? Изрева пак дребният и хвърли пласмасовата бутилка с минерална вода по Тиков.

-Тико Тиков се казвам! От зор успя да каже Тиков.

-Ааааааа! -Проговори значи! -Всичко ще си кажеш ти! Доволен си прибра бутилката малкият агент.

-Вчера получихме анонимен сигнал, че си спрял на паркинга с черен мерцедес и си продавал дрога на минувачите. Обясни подробностите полицая.

-Ама това са глупости господин полицай! -Аз не съм виждал дрога през животв си. Заобеснява се Тиков най- чистосърдечно.

-Как не си виждал бе! -Караш кола за сто хиляди лева, дрехите са ти за петдесет хиляди, а часовникът ти е поне десет бона. -Даже и Бароков не може да мечтае за такъв. Сочи часовника, малкият умник. – Да не би да си стругар в някой завод и да си ги спестил за двеста години? Вратата се отвори и в стаята влезе мъж на около четиридесет години.

-Това ли е наркопласьорът? Попита той колегата си.

-Той е шефе! -Голям играч! -Два часа ме прави на маймуна. -Само да знаеш,какви ги измисля. -Мопасан ряпа да яде. -Продал неква нивица. -Пък от общината го прецакали. -Съседите го мразели. -Абе играч ти казвам.

-Никой ли не го познава тоя? Пак пита шефа.

-Никой! -Обадих се на Брандо, ама и той не го познава. Каза гордо малкия мъж с големият пищов.

-Хееей, тази информация ще ни излезе скъпа! -Знаеш ли, колко е е дин разговор до Италия?

-Споко бе шефе! -Министерството е сключило договор с Брандо. -Всички разговори са за негова сметка. Доволен отговори детективът.

-Чакай бе! -Той не е ли в затвора в Италия? -Как така му се обаждаш? Учудено пита шефът.

-Ааааа, той си има телефон в килията! -Това да не сме ние с вас, това е Брандо! Отбеляза полицаят.

-А как се разплаща от килията? -Нали затворниците нямат право на пари? Пак пита  подчинения си.

-Не, пари не, но една наша банка е наела килия в затвора до Брандовата и е отворила офис за него. -Всичко и е законно. -Само нямат право на реклама по стените и бодливата тел на затвора. Пак прояви знания малкият пазител на закона.

-Егати организацията! Възкликна шефа. –Нямам думи!

-Така е шефе! -Думи нямаме, пари нямаме, затова трябва да работим здраво. -Хората работят и вижте, какви организации стоят зад тях.

-А този, какво ще го правим сега?  Пак попита шефът.

-Чакам разпознаване. -Извикал съм тази от общината от стая тринайсет на третия етаж. -Така казва тоя тук. Докладва младият полицай и допълва:

-Шефе гледай сега! Каза малкият и се наведе до главата на Тиков. – Кой си ти бе изрод мръсен? Изрева чак с лиги ченгето.

-Тик, тик, тик, тик,! Пред инфаркт започна Тико.

-Видя ли бе шефе? -Тоя мога да го направя на часовник, когато си поискам.

-Ехааа! -Тоя вярно затиктака, като часовник! Възхити се шефа.  Затвориха Тико в клетката и го оставиха сам. След около час вратата на клетката се отвори и един униформен полицай избута някаква мръсна и миризлива фльорца в клетката.

-Ооооо,брачед! -Здрасти! Чу Тико и се вгледа в изрода.

-Ааааааа, вие май се познавате!? Забеляза полицаят.

 –Дано каже –не! Помоли се на ум Тико.

-Дааа! Отговори на глас педераста и с чупка седна до Тико.

-Ееееее, абе ти вониш ужасно бе! Скочи Тико от пейката и избяга в най-далечният ъгъл.

-А ти, като не вониш, защо си тук? -А? Кефеше се селският гей. Вратата се отвори :

-Разбрах, че се познавате! -Браво! -Абе Тиков нали не беше виждал дрога? -А? -А педерасти наркомани познаваш! -А? -Ти ли захранваш тези дупета с дрогица, а? -Я ела сега да те види оная кака от общината. -Ако не те познава, изгаряш. Тиков тръгна с надежда никога да не се върне тук в тази клетка. А и не можеше общинарката да не го познае. Нали го целуваше!

-Не! -Не познавам този господин! Отрече познаството си общинарката.

-Ама, как? -Ама нали Вие, ти не помниш ли? -Преди седмица нали аз при теб, стая тринадесет на третия етаж. –Тико съм аз бе жена, как не помниш. -Нали ме целува! Служителката погледна детектива  повдигна рамене и завъртя  показалец на слепоочието си.

-Тиков, защо не тиктакаш сега? -А Тиков? -При смръдливия гей ли ще спинкаш тази нощ Тиков? -Помисли си! -Много мисли Тиков! -Ако не можеш да мислиш питай! -Даже и онази смрад в клетката може акъл да ти даде.

-Ама моля Ви! -Тук има голяма грешка! -Бъркате ме с някой или някой завислив съсед ме е натопил. -Аз не съм такъв човек. -Аз съм безработен!

-Ехааа! -Дай Боже всекиму! -Дай Боже торби с пари и никаква работа. -Тиков, голям играч си ти! Ухили се разпитващият и поведе Тиков към клетката.

-Не в клетката, моля Ви! Замоли се Тиков и започна инстинктивно да се дърпа. – Тук ще умра од смрад!

-За седемдесет и два часа няма да умреш! Каза спокойно полицаят.

-Брачед измъкни ни от тук! -Ти можеш! Заговорнически каза далечният братовчед.

-Как ще се измъкнем бе, ти луд ли си? Бутна го надалеч Тиков.

-С пари, как с какво!? -Само ти ли не знаеш!? -Имаш пари да си купиш цяло управление, а се чудиш как! Каза геят, на ухото на Тиков.

-Я се разкарай бе! Извика Тиков и повърна.

-Е сега сме едно на едно! Изхили се брачеда и вдигна крак върху крак на пейката.

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - "Нали го целуваше!" " Нали ме целува!"
09.12.2015 19:32
Откога пък целувката е повод за запознанство?!
nalia
цитирай
2. cecobob - Тук не е уточнено, каква е целувката.
09.12.2015 21:09
Ровиш излишно. Важното е, че са се целували, но един от двамата не помни. Това е нов вид целувка-финансова. А? Разбра ли? Питай. Питай, ако смееш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cecobob
Категория: Забавление
Прочетен: 364007
Постинги: 112
Коментари: 1105
Гласове: 4134
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728