Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2008 13:38 - ТОВА Е МОЯТ ГЛАС
Автор: cecobob Категория: Други   
Прочетен: 2069 Коментари: 5 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                             

                     Имам чувството, че нещата в тази държава са доста зле, щом докато вървя чувам гласа си. Каква е тази държава, потънала в сивота и мръсотия? Сиви блокове, сиви улици, сиви хора и боклук. Всичко се е сраснало в безлична сивота. По сивите дървета са увиснали червени, сини, жълти и какви ли не още торби, и вятърът ги развява от време на време. Гадост! Сивите хора ги поглеждат скрито, а в погледа им се чете нескрито отвращение. Никой обаче не протяга ръка, никой не иска да подскочи и да отърве дървото от тази грозотия. Даже някои се правят, че не чуват плющенето на торбите, което проглушава ушите им. А плющенето е толкова силно, че им плющят ушите. Ушите на сивите хора са много големи. Кой ли не им е дърпал ушите – завоеватели, присъстващи, пък и свои. А сега кой от където мине дърпа ушите им и си отива. Затова хората с големи уши си строят големи сиви блокове. Сивите блокове са с много малки прозорчета, а от тези малки прозорчета надничат малки сиви очички. Това не е обикновен сив блок, това е крепост, в която сивите хора крият големите си уши. За още по-голяма сигурност бронират вратите и заграждат балконите. Всеки загражда както си иска и както си може, важно е да се почувства защитен.                    От кого се страхуват толкова много сивите хора? Кое ги кара да се крият зад стените на своите крепости? Какво крият зад заградените си балкони? Нещата в тази държава май са по-зле отколкото си мисля. Даже имам чувството, че знам от кого се крият хората. Знам, че и вие се досещате. Точно така - тези червени, сини, жълти и какви ли не още торби задушават и подлудяват цял един народ. Те създадоха закони на беззаконието в тази държава и я обрекоха на сивота и мизерия. А тези закони накараха хората да се скрият в дън земя и само ушите им стърчат, за да може да бъдат дърпани, ако се наложи. Затова сивите хора се крият и заграждат балконите си. Все от нещо се крият и все нещо пазят. Заградения балкон пази от куп злини. Пази те зимата от студ, пази те от купищата боклуци напиращи да влязат, пази те и от лоши очи хорски. Най – важното е, че заграденият балкон не позволява да избяга от дома ти жалката топлинка от тръбите на спряното парно. И как да я пуснеш, като я плащаш скъпо и прескъпо. А в закона на беззаконието пише, че щом имаш тръби и си оцелял през зимата, ще те отчетат, изравнят, таксуват, и си плащаш. Познавам един, който си спрял парното, отсъединил радиаторите и си купил печка. Да, ама станало толкова тясно, че отсъединения щранг се оказал точно откъм задника му. И точно в този момент тия от ТЕЦ-а пуснали онази прословута мощност и сега човека е без задник. А тия- торбите му обяснили, че ако спазвал закона на беззаконието, щял сега да си има задник.  Един пък ми разправя, че никога не е имал телефон, нито номер, нито апарат. Да, ама един хубав ден получил съобщение, че дължи огромна сума, даже с ДДС. Заохкал нашия, завайкал се и три дена се въртял в кръг по улиците, а от ушите му излизал пушек като от локомотив. Най - накрая подал жалба и зачакал спокойно, от какво да се плаши? Но торбите не се шегуват. Отговорили му акуратно и категорично: “Господине, щом говорите по “онакъв” телефон, не е важно дали имате апарат или номер. Според закона на беззаконието и според един член от него, Вие сте длъжен в срок от три дни да си закупите телефонен апарат-може и само слушалка, след което да заплатите сметката”. И човекът платил. Каза, че предпочел да спаси задника си.                    Като казах задник се сетих за един такъв. Тоя пък, всеки ден с по две туби от двадесет литра по три пъти ходил за минерална вода до Централна баня. Човекът си пълнел ваната, готви и пие само минерална вода. Никога не ползвал вода от чешмата, просто се гнусял. Но хоп и той получава фактура. И в този случай торбите били категорични и даже нарицателни: “Кой си ти бе, че няма да плащаш вода? Как ще влезеш в Европа без бележки за платена вода? Как ще докажеш, че си чист? Ти май искаш да ни обвинят, че сме те лишили от изконното право на вода? Закона на беззаконието е категоричен - щом имаш канализация, щом живееш сред хора и щом си жив – ще плащаш, няма да миришеш!” И тоя взел, че платил. Задника му бил чист и не си го давал.                    Но най – тежък е случаят на един отшелник от “Надежда”. Същия тоя със свещ в едната ръка и с Библията в другата по цял ден търсил истината за живота. Четял и препрочитал божиите слова на бледата светлинка на свещта. От години бил забравил светлината на електричеството. Светлината той виждал в Библията. Четял и я препрочитал с надежда да открие тая пуста истина. Така било до момента, в който торбите му изпратили известие, че дължи пари за електричество. Ръката неволно изписала кръст спрямо тялото му. Смирения отшелнически мозък закипял и той като всички миряни задал въпроса – защо? Как защо? Торбите имат отговор за всичко. В закона на беззаконието всичко е законно. Отговорът бил следният: “Скъпи ни господине, не търсете отговора на Вашия въпрос във Библията. Библията е прекалено стара. Още през еди-коя-си година, Наредба еди-коя-си, от месец еди-кой-си, публикувана във вестник “Торбалан” отменя категорично Библията. Сега нещата вече са абсолютно точни и справедливи. Щом имате електромер и вярвате в бога, трябва да платите. В този миг отшелника намерил отговор на въпросите си за живота. Бе разбрал, че няма господ, няма цар, няма хора. Бе останал на този свят сам със своя задник. Разбра, че за да го спаси, трябва да изпълни желанието на торбите.                    От торбите никой не се е спасил. Няма крепости, няма заградени балкони. Те са навсякъде. Веят се пред очите ни и плющят в ушите ни. Въртенето на тези цветни петна и плющенето им ни карат да полудяваме. Нещата, ама хич не вървят. Май е време да махнем ръцете от задниците си . Май е време да се нервираме, да скочим и да смъкнем всички тия червени, сини, жълти и не знам какви ли не още торби от дърветата. После така да се ядосаме, че да ядосаме и небето. Да се извие една буря, да се излее един дъжд. Вятърът да издуха буклуците, дъждът да измие улиците. Отново всичко около нас да грейне. Тогава да запретнем ръкави и да разградим балконите си. И когато сутрин излезем на терасите и видим съседите си, да ги погледнем в очите и да ги поздравим. - Добро утро! Добро утро! - Това е моят глас.                                                                                                                             


Тагове:   Моят,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - Нещо абсурдно е за българина това
18.02.2008 14:06
Така яко се е бетонирал, а и цветовата гама не го дразни...
цитирай
2. cecobob - СПОРЕД МЕН, СТРАШНО СЕ ДРАЗНИ
26.02.2008 23:28
Българина няма вяра в себе си. Всеки разчита на някой друг. Някой трябва да направи нещо, а той да гледа и да чака развръзката. Или по-точно обратно на Левски - ако тоя загуби, да си умира, ако спечели ще спечеля и аз. Това е, което ни убива.
цитирай
3. анонимен - мариана
19.03.2008 09:22
Страхотно е! Кво ше кажеш да си го копна?
цитирай
4. cecobob - Така яко се е бетонирал, а и цвето...
29.11.2015 12:16
eien написа:
Така яко се е бетонирал, а и цветовата гама не го дразни...

цитирай
5. cecobob - Страхотно е! Кво ше кажеш да си го ...
29.11.2015 12:17
анонимен написа:
Страхотно е! Кво ше кажеш да си го копна?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cecobob
Категория: Забавление
Прочетен: 260480
Постинги: 112
Коментари: 1111
Гласове: 4127
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031