ДВАМА                  Приятелю, почакай!                Хей братко по съдба,                за мъничко поспри се,                за миг вдигни глава.  
              Очите ти са тъжни,               живота ти на две е.               А погледа е мътен,               и в пустото се рее.                 Къде са ти мечтите?               Къде е младостта ти?               Нима си тъй безсилен,               нима си тъй безгласен?                 Защо си изоставен?               Защо така живееш?              Защо с очите мъжки,              сълзи от болка лееш?                 Кой силата отне ти,               и кой те изостави?               Надежда кой ти даде,               и после те предаде?                 Кажи ми кой прегъна,               снагата ти железна?               Кажи ми кой с въжето,               за гърлото те стегна?                 Кажи, не се страхувай!              Със теб ще станем двама.              Вземи се разбунтувай,              до тебе ще застана!                Вдигни глава високо,              и погледни небето!              Вземи си глътка въздух,              и скъсай го въжето!