Постинг
25.02.2008 21:43 -
МОИТЕ СТИХИИ
СТИХИИ
Небето ад е.
Слънцето е спомен.
На вълнолома аз съм сам.
Коварен мрак и буря.
В краката ми разбиват се вълните,
и ме целуват с влажна прах.
Във мен се блъска ураганен вятър,
и дъжд студен облива ме във мрака.
А аз съм сам. Но сам ли съм?
Далече в бурята, проблясква светлина,
но тя зависима е някакси от мрака.
Зависима е и от този бурен вятър,
зависима е даже от дъжда.
А аз съм сам. Дали?
Не ме е страх от ледения дъжд,
защото ме превърна във вода.
Не ме е страх от вятъра дори,
защото аз съм този вятър бурен.
Не ме е страх от дивите вълни,
защото аз вълна съм дива.
Дори от мрака нямам страх,
защото в мрак живях.
На вълнолома съм, със своите сестри.
На вълнолома съм, със страшните стихии.
Не ме е страх, защото аз съм в тях.
И силен съм, защото сме комбина.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4135