Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2008 21:43 - МОИТЕ СТИХИИ
Автор: cecobob Категория: Други   
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                           СТИХИИ                                                              Небето ад е.                                                            Слънцето е спомен.                                                            На вълнолома аз съм сам.                                                            Коварен мрак и буря.                                                              В краката ми разбиват се вълните,                                                            и ме целуват с влажна прах.                                                            Във мен се блъска ураганен вятър,                                                            и дъжд студен облива ме във мрака.                                                              А аз съм сам. Но сам ли съм?                                                            Далече в бурята, проблясква светлина,                                                            но тя зависима е някакси от мрака.                                                            Зависима е и от този бурен вятър,                                                            зависима е даже от дъжда.                                                              А аз съм сам. Дали?                                                            Не ме е страх от ледения дъжд,                                                            защото ме превърна във вода.                                                            Не ме е страх от вятъра дори,                                                            защото аз съм този вятър бурен.                                                              Не ме е страх от дивите вълни,                                                            защото аз вълна съм дива.                                                            Дори от мрака нямам страх,                                                            защото в мрак живях.                                                              На вълнолома съм, със своите сестри.                                                            На вълнолома съм, със страшните стихии.                                                            Не ме е страх, защото аз съм в тях.                                                            И силен съм, защото сме комбина.                                                                                                                        


Тагове:   Моите,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cecobob
Категория: Забавление
Прочетен: 398172
Постинги: 112
Коментари: 1105
Гласове: 4135
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930